След два дни упорито търсене, следвахме една от по-отчетливите пътеки на карибутата, която се виеше през гъсти гори, покрити с мъх и влажни храсталаци. Въздухът бе влажен и хладен, пропит с аромата на бор и очакване. Навсякъде личаха следи – отпечатъци в калта, разчупени клони, свежа тор. Животът беше преминал оттук… неотдавна.
С напредването на деня започнахме да чуваме далечни звуци – пукот на копита, шум от движение сред гъсталака. Сърцата ни забиха по-бързо. Внимателно напредвахме, надявайки се да не изплашим животните. И тогава, точно зад един завой – пред нас се разкри гледка, която си струваше цялото усилие: малко стадо карибута, спокойно пасящи в просека сред гората.
Времето спря. Всеки ловец избра целта си, а напрежението беше осезаемо. Лъкът се опъна, дъховете затаени, карабината внимателно насочена…
Но ловът в Нюфаундленд рядко върви по план. Карибутата усетиха нещо. В миг се втурнаха в движение – като жива вълна, стадо от мускули и рога, потъващо обратно в зелената плетеница на дивата гора. Изстрел… после тишина. Успех или пропуск?
А времето ни притискаше. Ловният сезон е кратък, а пред нас стоеше и другата ни цел – източноканадският лос. Голям, внимателен и изключително предпазлив. Неговото откриване щеше да изисква далеч повече усилия и търпение.
Дали успяхме да настигнем този цар на северната гора? Как приключи ловът на карибу? Това ще видите в следващата част на Сафари Сийзън, където приключението никога не спира.
