Големият Шлем на Испания за 4 дни – Наградата

В края на миналата година ви разказах за едно невероятно постижение, което звучи повече, като виц но е напълно вярно. Говоря за слуката на един канадски ловец по време на ловът му в Испания. За тези които не са чели статията, той успя за 4 ловни дни да повали 4 големи козирога от Големия шлем на Испания с което направи нещо, което никой друг не е успявал. И сега ще ви доразкажа какво се случи след това. Ако щете вярвайте на писанията ми но всичко е документирано и на видео така, че не бих си позволил и най-малкото разкрасяване на събитията. Още на същия ден в който той свали с един изстрел последния Бесаида айбекс нашият приятел Пит продължи ловът си, благодарение на домакинът ни. Салва бе толкова въодушевен от направените невероятни кадри и от това, че ловът ще бъде излъчван в 32 дължави, че реши да подари един допълнителен трофеен лов на ловеца. Пит не му мисли много и още същия следобед бяхме на позиция за да огледаме терасираните нива на планината за хубаво трофейно животно.
Бесаида айбекс /Becaide ibex/ е най-големия сред козирозите в Испания с най-големите рога. Приспособил се е към живот в охолство на не много високите но плодородни планински вериги между провинция Кастелон и Тарагона. Стадата обичат да се разхожда по изоставените преди векове земеделски тераси. Планините на Бесаида са много разнообразен и атрактивен ловен терен. Годишния прираст на козирозите тук е много по-голям от лицензиите за лов и наличието на 15-16 годишни трофейни екземпляри го доказва. Ловното сафари в испания може да донесе на запалените ловци и авантюристи не само изключителни трофейни постижения но и едно незабравимо преживяване при досега с испанската култура и изкуство. Едно от нещата които ще оставят незабравим спомен у всеки е музеят на екстравагантния творец Салвадор Дали. Второто нещо което няма как да пропуснем да видим е архитектурния шедьовър Саграда Фамилия едно от културните съкровища на съвременния свят. Но да се върнем на нашите ловни приключения.
През този следобед вятъра бе много силен и Салва беше убеден, че няма да видим нищо. След кратък оглед на скалите под нас ловния водач направи знак да тръгваме. Не беше видял нито едно животно. Вероятно заради вятъра козирозите се бяха скрили в гората. Всички вече се насочвахме към колата когато Пит свали бинокъла си и ни повика с ръка. На мястото, което ни посочи имаше широка тераса в скалите и върху нея притискан от поривите на вятъра се огъваше голям храст. Точно под храста се бе свило едно черно животно. Разстоянието бе повече от 900 метра. Приличаше на козирог но бе напълно черен и рогата му не можеха да се видят заради шумата на храста.
Решихме да се опитаме да доближим терасата отгоре. Пътеката която щеше да ни изведе в близост до предполагаемата позиция изчезна сред сплетените храсти, така че продължихме приведени да се придвижваме в близост до ръба на скалата. Приближавайки се открихме къде започваше скалната тераса и тръгнаме сред обраслите с храсти и дървета канари в посоката на айбекса. Можеше само да предполагаме къде се намира животното защото пред нас имаше прекалено много растителност. Под нас на около 10 метра имаше друга обрасла тераса. Вървяхме и се прокрадвахме бавно по скалата докато тя не започна да изтънява и от нея остана само 50 сантиметрова издатина. Дали бяхме подминали айбекса ? С объркване се спогледахме и решихме да се върнем бавно назад. Аз бях последен на широката само 50-60 сантиметра скална издатина и сега щях да стана първи по обратния ни път.
Реших да пропусна пред мен ловеца и ловния водач за да могат да бъдат готови в случай че видехме айбекса. Тъкмо когато се приготвяхме за тази маневра на оскъдното пространство върху скалата, физиономията на Пит и неговата реакция ме накараха да включа камерата отново. Дори не се замислихме всичко се случи за не повече от 2-3 секунди. Пит вдигна пушката и стреля веднага по посока на далечния край на скалната тераса. Оказа се че Айбексът е бил на тясната пътека пред нас скрит зад няколко храста и ни е изучавал, но ние не сме го виждали. Пит не беше сигурен дали е успял да го уцели защото животното се бе устремило така или иначе надолу към следващата тераса. Трябваше да се спуснем за да разберем дали изсрелът е бил точен. Отне ни доста време да открием мястото. Животното беше паднало сред скалите и храстите на терасата под нас. Когато го доближихме достатъчно разбрахме защо цветът му е толкова черен.
Това беше не просто трофейно животно за златен медал. Това беше много стар Айбекс с рекордно големи рога. Пит си бе късметлия но това направо си беше повече отколкото можеше да се надява закъсал комарджия пред джакпот автомат. Беше почти 5 часа и слънцето неумолимо започваше да се изплъзва зад далечните хълмове. Направихме няколко снимки направо на скалната тераса и с много усилия започнахме да спускаме трофейното животно по скалите. Долу в клисурата ни чакаше джипа на Салва. Вечерта имаше истинско празненство защото такъв трофей се случва веднъж на няколко години. Беше 16 годишен много красив Бесаида айбекс.
С черна и лъскава зимна козина трофея бе дори по-голям от този изложен в трапезарията на ловния дом. Освен че оценихме по достойнство руйното испанско вино и майсторството на готвача, Пит помоли да му организират един бърз ловен излет до Пиринеите. Той искаше да се опита да отстреля и коза в това пътуване. И успя. Ловът за пиринейска коза продължи точно 2 часа и 15 минути. Късметлията свали коза впоследствие оценена със златен медал. Въпреки че беше декември и се очакваше обилен снеговалеж, ние се вместихме във пролуката точно преди прогнозата за влошаването на времето да се сбъдне. Когато пристигнахме на върха беше 8 часа сутринта и времето беше перфектно. Слънцето точно се бе появило и козите се припичаха на поляните под скалистите върхове. По младите животни се гонеха сред скалните отломъци. Възрастните стояха на припек и пощипваха от все още зелените стръкове трева.
Няма как да ви опиша колко много бяха козите вижте снимките и ще разберете защо ни отне около 40 минути само за да изберем най-доброто трофейно животно. Благодарение на лицензионния режим и регламентирания трофеен лов тук, популацията на пиринейските кози е толкова голяма, че на ловеца и неговия ловен водач може да отнеме дори час за да определят кое е най-голямото и възрастно животно сред десетките кози придвижващи се по скалистите склонове. В Испания има още една коза която представлява интерес за трофейните ловци. Това е кантабрийската коза /Cantabrian chamois/. Тя живее в северна Испания в Кантабрийските планини. Среща се в скалистите зони и непристъпните върхове между 1700 и 2900 метра надморска височина.
Тази коза доста прилича на пиринейската но е много по малка от нея. По-дребна но много по-пъргава тя буквално прескача смъртоносните урви и не случайно е кръстена от ловците Кантабрийския дявол. Тя е естински виртуоз в скалното катерене по отвесните стени и главоломни пропасти. Ловът и е труден но не и невъзможен дори за ловците с лък. Пит не можа да опита да я ловува по време на това ловно пътуване но мога да ви разкажа как Арчи Несбит успя да я отстреля с лък и стрели. Може би в следващия брой на списание Лов и Куче. А дотогава здраве, късмет и наслука ! А Пит си тръгна от Испания с 5 козирога и една пиринейска коза и всичките бяха оценени със златни медали.
Не знам дали съм успял да ви предам емоцията и красотата на този лов, но за мен беше едно необикновенно преживяване и бих се върнал там, за да го повторя с някой от вас, нашите ловни приятели. Очакваме ви със Сани, за да подготвим и вашето незабравимо ловно сафари в красивата Испания с помощта на ловния ни организатор Сафари Сийзън. www.safariseason.com
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
Прасета и ловци

Онлайн видеотека

Лов и риболов денонощно

Нашият подарък за вас от вчера, днес и утре. Гледайте без абонамент.

Сезон за сафари – Надпреварата за монарха продължава

В епизод 56 ще проследим лова на шестима кандидата за честта да станат притежатели на новият световен рекорд на Кри Кри козирог в Гърция. Сред ловците ще видим един български ловец, двама телевизионни водещи от САЩ, двама ловеца от Канада и човека от рекламите с дивите коне на Малборо. Колко

Прочети още

Сезон за сафари – Ловът в Европа

В тези пилотни епизоди на Сафари Сийзън ще обиколим цялото земно кълбо и някои от най-интересните ловни дестинации. Ще започнем нашето пътуване в този епизод посветен на ловните дестинации в Европа от България и последователно ще преминем през Гърция, Македония, Франция, Испания, Шотландия, Унгария, Австрия, Румъния и Италия. Пригответе се

Прочети още

Часът на сръндака – Невероятния трофей

Вечерния лов ще донесе на нашите приятели един от най-невероятните трофейни сръндаци, които можете да си представите. Не пропускайте този уникален лов на сръндак с Иван и доктора.

Прочети още