ДЛС „Воден – Ири Хисар” над 60 години история в едно интервю
Имало някога една приказна земя. Дивите животни живеели заедно според законите на природата. А в замяна получавали храна от плодородната й почва. За всички имало достатъчно препитание. Имало огромни стада, които обикаляли безпрепятствено от край до край земите на Евразия. За хищниците също имало храна в изобилие. Животът процъфтявал и се развивал, докато един ден не се появил нов върховен хищник – човекът. Този хищник не се задоволявал с нищо и дори започнал да воюва със себеподобните си и да унищожава собствения си вид. По време на тези хищнически войни той изтребил почти всички големи диви животни, населяващи европейския континент. Дори от стотиците хиляди стада зубри не останало нищо. Запазило се само едно малко стадо в Полша, което също било избито в края на 1919 година. 30 години по-късно военните конфликти били прекратени. В този момент европейците осъзнали колко глупаво и егоистично са унищожили животинския свят около тях. И как са изтрили от лицето на земята цял един вид – този на европейският бизон. Но все още имало прашинка надежда. Хората събрали останалите зубри от различни зоопаркове по света. Осем женски и три мъжки екземпляра. Това било последното живо стадо на Земята. Освободили тези последни живи зубри в Беловежката гора, намираща се днес между Полша и Беларус. Пуснатите в природата животни отново били господари на съдбата си. През лятото на 1951 година зубрите били само 12 на брой. От тогава до днес най-голямото европейско животно се бори ежедневно за оцеляването си. В наши дни малки стада отново са разселени по различни места – популация от зубри има в много страни от Източна Европа.
А едно малко стадо е намерило убежище, тук в дивите региони на България. Зубрите, някога ендемичен вид за нашата страна сега са ре-интродуциран вид у нас. Бизоните са потомци на едни от най-многобройните представители на животинския свят, населявал някога Евразия и в частност Балканския полуостров. Днес оцеляването му е оставено в ръцете на хората и единствените приходи за отглеждането му идват от добре управлявания ловен туризъм. Ще ви запозная с директора на ловното стопанство, където първите зубри са заселени в България. Той ще ни разкрие факти и събития от далечното минало, когато е започнала битката за спасяването на полуизчезналия вид на европейския бизон. ДЛС „Воден – Ири Хисар” се намира в Североизточна България върху територията на две области – Разград и Силистра. Общата площ възлиза на 16 719 ха, в това число 1 743 ха земеделски земи. ДЛС „Воден – Ири Хисар” е трикратен световен рекордьор на трофей от благороден елен, като и трите са добити в ловно стопански участък „Ири Хисар”: 253,62 CIC точки (14,9 кг.), 256,78 CIC точки (14,56 кг.) и 263,23 CIC точки (14,8 кг.). Девет от петнадесетте най-големи трофеи от този вид у нас са отстреляни на територията на стопанството. От тази година ДЛС „Воден – Ири Хисар” е записано и като двукратен единствен рекордьор в трофейната книга с рекордите на Сафари Клуб за отстреляните с лък и стрели два много възрастни зубъра. За това събитие и как бе осъществено, ще ви разкажа след интервюто на Г-н Кирил Колев.
ИНТЕРВЮТО Представям ви Г-н Колев – директор на ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар”: Въпрос: Г-н Колев, ще ни разкажете ли с няколко думи историята на стопанството и как е започнало всичко? – Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар” е създадено през 1958 година, то е единствената територия в България, където успешно се стопанисва Европейския бизон или така наречения “зубър”. При нас той се отглежда полусвободно, в специално оградена територия, която е изградена и устроена специално за него и само за него. Видът е внесен през 1961 година, като първите животни са били пет на брой, с които е поставено началото. В началото на деветдесетте години на миналия век стадото достига най-висок брой с около 70 животни. Но в резултат на инбридинг, близко родствено кръстосване и бракониерство броят животните бързо спада до 25. Правени са опити за внасяне с цел опресняване на кръвта на отделни животни.
Въпрос: А как се стигна до възможността за легален лов на зубри ? – След проблемите с кръвосмешателството и малформациите на част от новородените, решихме да внесем нова кръв в стадото. Имахме неуспешен опит за внос на едно животно – доминиращите мъжки го убиха, тъй като не го приеха като част от стадото. След това се свързахме с биолози, които работят в програмата за реинпродукция на вида в Европа и те ни посъветваха да внесем група животни, която група да бъде основата на второ стадо, което да се развива самостоятелно, независимо от нашето местно стадо, което във времето напред да доведе до кръстосване между двете стада и това да продобри генофонда на популацията, която е във Воден. Свързвайки се с колегите от програмата за реинтродукция, направихме внос на четири животни от Швейцария, които ни бяха дарени. После се свързахме с полската страна, всъщност те ни намериха, те ни издириха и казаха, че могат да ни дарят животни. Ние, разбира се, бяхме много щастливи от този факт и приехме, осъществи се контакт между полското Министерство на земеделието и горите и нашето Министерство чрез нас. Свързахме се и с професорката, която води програмата за ре интродукция на вида в Европа и така бяха донесени още 6 на брой животни, зубри от Полша. Изградихме карантинна ограда. И швейцарските, и полските зубри минаха през карантинна ограда. Но най-важното условие на всички дарители бе да извадим от нашето стадо доминиращите мъжки чрез отстрел, за да може младите новодошли животни да не бъдат убити от тях и да се адаптират по-добре и за да бъде процесът възможен. Отстреляхме двата най-възрастни, най-големи мъжки, които бяха доминиращи в стадото, след което се осъществи вноса на новите животни. Те преминаха през карантинния двор и едните, и другите. И се адаптираха се успешно, бих казал. И сега, в момента живеят в смесено стадо – новодошлите полски и швейцарски и тукашните Воденски зубри. Идеята ни като развитие на стадото е то да не надхвърля 60 животни, в момента имаме 50, защото започват да нанасят щети върху гората, върху земеделските площи. Те са едри бозайници и щетите, които те нанасят могат да бъдат необратими. В годините назад, когато са били много, около 70 животни, е имало непоправими щети по горско-дървесната растителност, обелвания, прехапвания и т.н., което ние се стремим да избягваме, затова целта ни е да поддържаме числеността чрез лов, като да не се стреля интензивно, но все пак веднъж или два пъти годишно да се отстрелват престарели екземпляри, някоя женска, проблемен мъжки и т.н.
Въпрос: По време на фото сесията видяхме някои малформации в миналогодишните бизончета. – Това е така. От инбридинга се получават много драстични нарушения както в самите индивиди, така и в цялото стадо като най-често се раждат животни с глаукома, които са слепи с едното или с двете очи. Може да видите такъв пример, имаме в стадото: малко зубърче, с око, което е излезнало, така, че това се стремим да избегнем и чрез вноса на „прясната кръв“, на пресния генетичен материал, се надяваме това да престане и да имаме едно жизнено потомство, което занапред да се развива добре. Уникалното на нашето стадо е, че е съхранено през годините в интензивно ловно стопанство, където се ловува целогодишно. Разбира се, ловувано е интензивно на другите видове дивеч, но са се ползвали и зубри, така, че стопанско-икономическия интерес към зубъра, към неговото стопанисване е и причината той да се съхрани толкова години, защото имаме и в България, в света, такива примери, които след като се забрани лова, човечеството и обществото сменя фокуса от определен вид и той бавно, но сигурно изчезва в резултат на бракониерство и заболявания. Въпрос: Но как е възможно това, нали има закони и директиви за опазването му? Много е просто, след като няма стопанско-икономически интерес от стопанисването на даден вид, историята показва, че той фалира. Пример за това е от онзи ден, в Ботсвана разрешават отново ловът на слоновете, което беше богохулство за тях преди време. Но сега опита показва, че трофейния лов е единственият начин да се опазят дивите животни от икономическия интерес към хабитата им.
Въпрос: Не сте ли се замисляли да направите така, както правят в Африка. Да се създаде възможност за фото туризъм в ловното стопанство? – За в бъдеще планираме, аз и моят екип, да изградихме един посетителски център за бизоните. По конкретно в тяхната територия, където те да бъдат достъпни, да бъдат наблюдавани от по-широк кръг от хора. Да бъдат достъпни до обществото, до местните жители, защото това е един уникален за страната вид, който трябва да получи популярност. Планираме да изградим този посетителки център и видео наблюдение, за да може в реално време да се виждат животните, да се наблюдават техните навици и тяхното поведение. Така те биха били по-добре охранявани, по-добре защитени и този посетителки център би помогнал много за популяризирането и на вида, и на ловното стопанство като дейност, която съхранява живата природа, а не я унищожава. Въпрос: Значи ловът на бизони всъщност е сведен до хирургическия минимум? – Отстрелват се само и единствено престарели животни или такива, които имат здравословни проблеми, но акцента и при зубрите, и при другите видове дивеч, са животни преминали най-добрите си разплодни години, които така или иначе ще отпаднат от популацията, по естествен път. Ние просто ги „ползваме“ година или две преди те да излезнат от строя и затова много държим на това животните, които отстрелваме да са възрастни.
Въпрос: Как се финансира отглеждането на толкова много животни, особено през зимата. Това е много храна? – Средствата, които се добиват от ловния туризъм, от трофейния отстрел на различните видове дивеч и на зубрите конкретно, се реинвестират в стопанството, като с тях се подобрява ловно стопанската инфраструктура, правят се постъпки за подобряване в охраната, инвестира се в дивечови ниви и т.н. , изобщо всичко, което е нужно за правилното стопанисване и добрия живот на горските обитатели. Въпрос: Ако го нямаше лова, какво би се случило с бизоните? – Ако го нямаше лова, ако го нямаше стопанския интерес към вида, в стопаско-икономическия интерес към вида, със сигурност биха изчезнали още в самото начало. Ако не са били полагани такива грижи по опазване с цел развъждане и ловуване, защото крайната цел е ловуването /но това е вече най-последният етап/ със сигурност вида нямаше да го има в България много, много отдавна! Въпрос: Ще ни разкажете ли малко от неизвестната история преди създаването на ловното стопанство такова, каквото е днес? – Гората “Воден” е специално място още от времето на Османската империя. Тя е била придобита като феодално владение от един турски военно началник Махзар паша, който я купил след края на Кримската война, обособил я като чифлик. Обработваемите площи, които са в близост до гората, вътре в гората, са били ползвани с цел производство на земеделска продукция.
След Освобождението гората я купуват семейството на Иван Багрянов, който първо е бил царски адютант, после във времето е бил и министър-предсетадетел на България. След приключване на военната си адютантска служба в двореца, той се завръща в родния си чифлик и го развива като едно доста модерно земеделско стопанство, което се улеснява и от факта, че той е завършил агрономство в Лайпциг, което за онова време е било доста високо ниво. Той развива този чифлик, ползвайки връзките си в държавната администрация и властимащите, искал е да прокара и жп линия. Насипано е трасе за жп линия, просечено е, но времето не позволява да се прекара тази жп линия. Идеята му е била земеделската продукция максимално бързо да стига до пристанище Варна, за да може от там да се придвижва чрез морски транспорт, което за онова време – 30-те години на миналия век е нещо много напредничаво, нещо много сериозно. След 9-ти септември 1944 година, се променя строя на държавата, гората “Воден”, чифлика “Воден” стават държавна собственост. Чифликът запада бавно и сигурно. Обособява се лесничейство в село Воден, с което лесничейство се стопанисват горите в района на стопанството и през 1958 година с постановления на Министреския съвет се създава представителното ловно стопанство “Воден”. Още от създаването си започва климатизация на различни видове дивеч, като първи и най-значим вид е благородният елен, който от царските ловни развъдници /тогава “Шерба” и “Паламара”/, които са запазени от новата власт, вкарват животни, които да подсилят местната микропопулация, която тогава е наброявала стотина на брой елени. Постепенно започват да се развиват популациите от едър дивеч, вкарва се елена лопатар, вкарва се муфлона. През 1961 година се вкарват и първите зубри. Взема се решение стопанството да бъде заградено и тогава с помощта на армията, трудови войски през 70-те години започват и до две години приключват изграждането на 50-километрова ограда около целия “Воден”, който е около 8000 хектара. 8000 хектара заградена площ имаме и в момента. През 1969 година се взема решение към представителното ловно стопанство “Воден” се прибавя и участъка “Хисар”. От 13-ти февруари 1969 година стопанството е в сегашния си вид: Воден-Ири Хисар. Два участъка “Воден” – 8000 хектара и “Ири Хисар” – 7000 хектара, те са прекъснати помежду си, има земеделски земи между тях, остоят на около 100 километра въздушно един от друг. Дивечът мигрира от единия в другия и обратно, това сме го установили категорично. След прибавянето на “ Ири Хисар” към “Воден” се взема решение и той да бъде заграден. Извършват се и там редица мероприятия по подобряване на ловно стопанската инфраструктура, създават се дивечови ниви, започва усилено ловно стопанска работа и резултатите не закъсняват.
През 1975 година е отстрелян благороден елен в “Ири Хисар”, който е първият за България Световен рекорд, добит от благороден елен. След това следват още два – пак от “Ири Хисар”. Последният и сега действащ Световен рекорд е отстрелян в непосредствена близост до Ири Хисар, но има спорове дали това е елен от “Ири Хисар”, или от “Каракуз”, но е записан в “Каракуз”. Най-малкото, той е елен от Североизточна България. Пак повтарям, от всички 15 трофея, над 250 точки в България, които са добити, девет от тях, девет от топ 15 са придобити в “Ири Хисар”. Единият, най-големият елен на стопанството, който е 269,94 точки по CIC и тежи 17 килограма и 200 грама, може да го видите тук, той е изложен, ние го пазим. Той е сводообразният ни връх. В по-ново време стопанството претърпя един спад в развитието си, който продължи 15-20 години. Това е характерно и за всички стопанства в страната като цяло, но от 5-6 години се опитваме да го възстановяваме. Имаме определени резултати, дълъг път трябва да се извърви, но към днешна дата стопанството има 1500 благородни елена, което е една доста завидна микропопулация, около 300 елена лопатара, които продължаваме да внасяме още, за да вдигнем бройката, разчитаме, разбира се, и на естествената им репродукция. Те тук се чувстват много добре. За съжаление почти изгубихме муфлона като вид, на когото тук не му понасят меките почви, студените зими и дълбоките снегове, той е корсикански вид, който тук не се чувства толкова добре. Но имаме добри запаси от сърна, дива свиня и разбира се, не на последно място 50 броя европейски зубър, който е уникален за страната и го има само при нас. В стопанството работят 120 човека, обработваме 1200 хектара обработваеми земи, което е и доста голям обем от работа. Произвеждаме сами абсолютно всичко, което е нужно за дивеча като фуражи и освен задоволяване нуждите на дивеча, успяваме и да продаваме, с които си плащаме част от издръжката. Стопанството категорично се самоиздържа и е на печалба като даваме половин милион на бюджета всяка година. Въпрос: Кажете нещо повече за представителните функции, които ловното стопанство изпълнява ? – Стопанството е представително за отразяване на държавни нужди към държавния протокол, като посреща мероприятия на Президента, Премиера и Председателя на Народното събрание на Република България, когато администрацията на тези институции прецени, че е нужно за гости от такъв ранг. Освен представителните функции на стопанството, то мога да кажа, че е и учебно, защото имаме сключен договор с Лесотехническия университет в София по силата, на който договор, тук, всяка година идват студенти, които са на стажове, на практики, работят си дипломни работи, кандидат-инженерни стажове и т.н. Стопанството работи в тясна връзка с катедрата по ловно стопанство в университета, чиито преподаватели от катедрата използваме като методическо ръководство при определени казуси, при определени проблеми. Те са винаги отзивчиви и винаги ни съветват и търсим решения при тях, и те засега ни ги дават! Работим много ползотворно и мисля, че това е една положителна практика, която трябва със сигурност да продължи и занапред!
Въпрос: А колко такива стопанства има в България – представителни? – Бяха две, сега остана едно. Въпрос: Тоест само едно, единствено? – По времето на УБО са били седемнадесет. След 92-ра година, когато се е разпуснало УБО, останаха само “Искъра” и “Воден”. През 2011 година “Искъра” бе даден за съвместна дейност и сега всичко на всичко остана само “Воден”. Въпрос: С каква база за настаняване разполагате? – Работим основно с три ловни дома, два, от които са ловна резиденция : Първи дом и Втори дом. Третата къща, която ползваме – “Ири Хисар” и която е по-малка, е само със седем стаи. Много уютна и по мое мнение, много приятна къща за обитаване! В “Първи дом” има четиринадесет стаи на брой, а във “Втори” дом са с една по-малко. Първата къща, която е построена във “Воден” е ловната резиденция “Първи дом”. Той e построен, за да посреща Първия човек в държавата по това време – Тодор Живков и неговите гости, но се взема решение при предстояща визита на Хуан Карлос – испанският крал. Настояват от неговия протокол той да има отделна къща, защото не можело двама държавни глави да бъдат поставени в една и съща къща. И тогавашното ръководство на държавата, съвместно с армията, трудови войски, преправят една малка къщичка, която е била “Втори дом”. Правят една голяма пристройка с големи зали, с голям апартамент и по този начин създават ловна резиденция “Втори дом” конкретно за това посещение мисля, че е строена 82-ра или и трета година. Какъв ред! Какъв размах са имали,а? Ще идва царят, и ето къщата е готова! Въпрос: Това може ли да го цитирам? – Цитирай!Цитирай! Въпрос: Имате уникален лов през зимата?! – Зимата практикуваме наистина уникален начин на лов, с дървени шейни, теглени от конски впряг, най-често два коня. На шейната се качва ловецът, а ловният водач си има кочияш, който управлява конете. По този начин извършваме с шейните и подхранване, дивечът категорично се приближава на много близки дистанции. Много е подходящо за ловци с лък, които трябва да доближат дивеча. Дивечът не се плаши нито от конете, нито от шейната. Получават се много интересни, атрактивни и резултатни ловове с лък, когато има достатъчно сняг и успяваме успешно да практикуваме този лов. Въпрос: А когато нямате сняг? – Когато нямаме достатъчно сняг ползваме каруци, също теглени от коне. В тях е малко дискомфортно заради повечето неравности. Ефектът е същият, дивечът се приближава максимално близо, не бяга. Имат възможност и ловецът, и ловният водач да огледат достатъчно добре, да преценят точно кое животно да бъде отстранено, след което е въпрос на късмет и умения ловецът да припълзи до дърветата. Въпрос: Наскоро видяхме в пресата, че организирате специални изложби на открито? – През 2016 година стопанството е инициатор на една изложба, един своеобразен преглед на паднали еленови рога. Това е ловна традиция в Западна Европа, която се прави повече от 80 години. За справка миналата година в Австрия беше номер 83, като издание, независимо,че имало Втора световна война, че е имало катаклизми или не, това си върви в ловната общност и високо развитите ловни общества в Европа. То се състои в събирането на паднали рога ежегодно и тяхното подреждане. Стараем се да събираме рога от едни и същи животни през различните години, като ги съпоставяме. Наблюдаваме кой как нараства, определяме кой кога достига своята кулминация и по този начин успяваме да определим по-точно и по-правилно екземплярите, които подлежат на отстрел и които са достигнали максимума в развитието си в трофейно отношение, максимума си в репродуктивна възраст и т.н. През 2016 година ние бяхме първите! През 2017 18-та и 19-та година вече имаме и други последователи. Тази година бяха девет стопанства от Североизточна България основно. Девет района, в които се стопанисват благородни елени. Мероприятието набира все по-голяма скорост и все по-голяма популярност. Тази година имаше много висок интерес от научните среди, а именно преподаватели и студенти дойдоха, направиха измервания на намерените поредици от рога на благороден елен от вече четири поредни години. Установиха някои зависимости, изнесоха доклад на една научна конференция, което за нас е голямо признание, за нас и за нашата инициатива! Благодарение на целогодишно наблюдение, благодарение на падналите рога, сравняване, снимки от различните периоди от годината, ние вече сме оптимисти, че в нашите гори растат едни забележителни в трофейно отношение екземпляри, едни много ценни като генетичен материал животни. И въпреки, че размерите на трофеите са впечатляващи към днешна дата, ние ще задържим още малко и ще изчакаме, за да видим какво ще развият те като потенциал на максимум. – Благодарим ви Г-н Колев за интересното интервю и ви пожелаваме успех в развитието на всички проекти, за които ни споменахте. За в бъдеще ще следим с интерес и надежда световните класации на ловните организации.
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Сани Дончева и Владимир Дончев
