Здравейте отново приятели. Последната ни среща с вас бе в предишния брой на списание ” Лов и куче” , когато ви разказах за ловните ни подвизи в Канада за лов на черни мечки. Оттогава за вас са минали няколко седмици докато за мен това бе вчера. Пиша тези редове два дни след събитията, на които ви направих свидетели в предишната статия. Днес е третият ловен ден след откриването на ловния сезон за едър дивеч в Албърта и продължавам своя разказ от трофейната зала на моят приятел от Канада, ловецът с лък Таран Сорока. Причината поради, която пиша тези редове вместо да ловуваме накъде навън е, че днес вали като изведро и всички животни са се изпокрили. Сутринта направихме опит да ловуваме но проливният дъжд бързо ни отказа от това ни намерение. Това е и причината сега да седя пред лаптопа и да нахвърлам набързо все още ярките спомени от динамичните и изпълнени с емоции първи два ловни дни след откриването. Спомням си все едно е било днес сутринта вълнението и ентусиазма на цялото семейство на моя домакин. Откриването на ловния сезон е за тях едно дълго чакано събитие. Двамата му сина също са ловци с лък и този сезон по-малкият от тях щеше за първи път да опита късмета си в лова на елк със своят 40 паундов лък. В деня на откриването на лова станахме в 5 часа и снабдени с по една термо чаша топло кафе се натоварихме на джипа. През последните няколко дни преди големият ден, двамата с Таран обикаляхме по цял ден, като скаути разучавайки следите в нивите от зърнени култури около градчето Манинг в щата Албърта. Размножителния сезон на елк току що бе започнал и елените все още не бяха много активни. Звучният им рев не огласяше нивята и бе трудно да се локализират мъжкарите в огромната територия. Въпреки трудностите все пак бяхме успели да установим присъствието на стадо елкове на няколко ливади благодарение на прясно отъпканите пътеки оставени във високите жита. Тъкмо към тези потенциални места за лов се насочихме. Първо щяхме да проверим нива с овес в близост до гъста брезова гора. Част от дърветата бяка прекършени от предишната тежка зима, когато навалелият мокър сняг бе превърнал приятната брезова гора в неописуем гъсталак от преплетени и струпани един върху друг паднали стволове на дървета и клони. Успяхме с доста усилия да навлезем на стотина метра в гората и се разположихме в засада. Аз и двамата сина на Таран бяхме скрити сред дърветата а той щеше да опита да примами някой елк като имитираше ревът му. Таран се справяше доста добре с имитацията но явно елените не бяха наблизо защото нито един не се отзова на силните гърлени ревове. След петнадесет минути изчакване решихме да се преместим и тъкмо, когато Тарън започна да се придвижва към нас, чухме шум от строшена съчка. Всични притихнахме и впихме жадно очи в посоката, от която дойде издайническото пропукване. Не се бяхме излъгали. От гората бавно започва да изплува силуета на голям елк. Невероятно е как толкова голямо животно може да се придвижва почти безшумно сред гъсталака от дървета и храсти. С елегантни движения елка местеше рогата си за да не докосва сухите вейки на най-долните клони. Дийкън по-младият от братята опъна лъка и се приготви за изстрел. Елена бавно приближаваше и скоро застана в удобна позиция за изстрел. Младия ловец не се бави повече и пусна тетивата. Стрелата се заби право в основата на рамото. Елена подскочи като ужилен и като танк се понесе през гъстите храсти и дървета към светлата просека в края на гората. Дийкън бързо го последва воден от оглушителната шумотевица предизвикана от бясно препускащото през гъсталака животно. Бързахме за да видим накъде ще се отправи раненото животно. Във високите жита щеше да е невъзможно да проследим дирята ако го изпуснехме от поглед. За щастие елка бе ранен смъртоносно и го заварихме да се олюлява на стотина метра в окъпаната със златните лъчи на залязващото слънце пшеничена нива. Младия ловец опъна отново лъка и изпрати една милостива стрела за да съкрати агонията на голямото животно. Падайки тялото на елка напълно изчезна сред златните класове. Сега разбрах колко трудно би ни било да го открием ако не знаехме къде е. Набързо се събрахме при елена за да направим на младия ловец трофейната снимка с първият му повален с лък и стрели елк. Изглежда това знаменателно събитие бе отбелязано дори от природата. Докато нагласявах фотоапарата за снимка на небето зад ловеца и трофея му се появи красива дъга. Това бе първият ловен ден в необятния север на Канада. На следващия ден по-големият брат Брандън успя да отстреля още един Елк. Ловът тук никога не свършва защото след повалянето на елковете двамата братя и Тарън продължиха да ловуват за белоопашат и черноопашат елен. Търсенето на тези плашливи животни и тяхното издебване с лък и стрели ще оставя да видите с очите си в някой от епизодите на “Сезон за сафари”, а сега ви пожелавам наслука и до нови срещи.
Послепис след още две седмици. В момента сме на лов в България за елени и ревът и поведението им много ми напомня това на североамериканските им събратя. Но нашите елени са много по-трудни за лов а и природата ни е уникална. Елените ревът и ловът изглежда ще е успешен. Ще ви разкажа за него в следващия брой на списанието “Лов и куче” и разбира се ще го видите с очите си и по телевизията. А сега исках само да допълня нещо за предшестващият лов в Канада, за който всъщност беше и тази статия. В последните си два дни в Манинг участвах и в лов на патици и гъски с едни от най-колоритните “сърдити старчета”, които можете да си представите. Дълги бради и пиперливи забележки. 7 ловеца на обща възраст около половин век, като извадени от пожълтял уестърн. Хора, които въпреки болежките в ставите причинени от прекомерната употреба на гладкоцевните пушки не можеше да бъдат възпряни от лошото време отново да предизвикат смут в местните фермери с оглушителното си представление. Ситен дъждец и бурен вятър ни носеха ятата с патици и гъски едно след друго към изкусно подготвената засада. Мюретата, които всъщност бяха само силует на хранеща се кацнала птица бяха подредени в хаотична група пред края на една брезова горичка. Допълнително прикрити зад маскировъчна мрежа ловците посрещаха с дружни залпове пикиращите над края на ожънатото поле гъски. Големите птици падаха по 3 и повече при всеки налет. Добре обученото куче на организатора на лова събираше падащите птици с невероятна бързина. Ловът бе толкова динамичен, че забравихме и за лошото време и за прогизналите си от дъжда дрехи и обувки. Нямам никаква представа как камерата ми издържа това изпитание но е факт че снимките и филмът накараха ловците да ме приемат ,като равен в стрелбата, което си е невероятен комплимент от страна на такива образи. В края на този епизод от “Гъшата династия” преброихме 52 гъски и 12 патици. Не можах да заснема абсолютно всички падащи като бомбандировачи големи канадски гъски, но и половината да съм хванал пак ще е невероятен екшън. Нямам търпение да седна зад компютъра и да го монтирам. Но дотогава има още много време и двамата със Сани ни очакват още много приключения, за които щи ви разказваме от всяка точка на света където ще бъдем до края на годината. До нови срещи приятели!
