За крокодили и хипопотами с лък в Замбия
Здравейте, приятели ловци и любители на екстремните преживявания сред дивата природа. Преди около месец ви разказах за приключенията ни – на мен Владимир Дончев като видеооператор на най-известния ловец с лък Арчи Несбит в Уганда. Днес искам да продължа разказа си, защото след супер успешният лов с 5 световни рекорда в Уганда, нашата ловна експедиция в търсене на Перфектното попадение продължи на територията на друга африканска страна – Замбия. Щяхме да ловуваме по бреговете на река Лонгуа в търсенето на огромен крокодил. Нашето пътуване не бе случайно, въпреки, че поканата за този лов дойде неочаквано от страна на местен ловен организатор, работещ в тази ловна територия повече от 20 години. Джей бе имал удоволствието да се запознае с Арчи през 90-те, когато известният ловец му бе гостувал и при вестта, че Арчи ще ловува отново в Африка му бе хрумнала идеята да ни покани на един специален лов. Историята се състоеше в това, че на около 20 км от кемпа надолу по течението на Лонгуа през последните няколко години бяха изчезнали няколко рибари. Подозренията на ловните патрули, пазещи резервата, простиращ се на огромна площ от другата страна на реката, бе че бедните рибари са станали жертва на голям крокодил. /снимки 1 / Нямаше преки свидетели на злополуките с изчезналите, но мрежите и кошовете, намирани безстопанствени по брега на реката бяха накарали местните да заобиколят въпросните брегове. Идеята да търсим крокодила – убиец ми допадна, както и на Арчи, но бяхме скептични относно истинността на слуховете за Човекоядеца. На всеки ловец е ясно, че всеки крокодил на който се отдаде възможност би опитал месото на двукраките създания, затова и не таяхме големи очаквания да видим гигантски крокодил – убиец.
След като пристигнахме в кемпа, разположен на брега на реката, се настанихме в луксозните сламени бунгала. /снимки 2 – 4 / Веднага взех фотоапарата и започнах огледа си наоколо. Според думите на Арчи многократно му се бе случвало в самия кемп между къщите да види дивите обитатели на буша. Все още няма да ви разкривам какви точно, но само ще ви кажа че аз самият не вярвах на разказа на ловеца по това време. Разочарован, че не видях нищо необикновенно, се завърнах в бунгалото си и се приготвих за нашият първи ловен излет. С джипа трябваше да слезем по течението на реката като в съмнителната зона щяхме да се опитаме да издебнем някой хубав трофеен хипопотам, за да имаме месо за примамването на крокодилите. Придвижвахме се с раздрънкания джип, от който изглежда всички амортисьори отдавна са изпаднали по неравните пътища в буша. На няколко километра от реката спряхме и тръгнахме пеша, за да не изплашим животните. Вървяхме в колона. Пръв бе Андре, нашият професионален ловец, въоръжен с тежка двуцевна карабина. След него бе Арчи с новият си лък „Монстър“, аз след него с моите 2 камери и накрая двама местни следотърсачи. В началото шумът от бързия ни ход през изсъхналата растителност не бе проблем, но когато започнахме да наближаваме високите брегове на реката, Андре забави крачка, избирайки мястото за всяка своя следваща стъпка и давайки ни знак да го следваме внимателно. Това наше почти безшумно придвижване даде резултат поне с маймуните, които изненадани ни поглеждаха преди да избягат от необичайните натрапници. На около 100 метра от склона на речният бряг, водача ни спря, извади торбичката си с фин бял прах и внимателно я потупа. Фините, снежнобели частици плавно полетяха зад нас. Посоката на вятъра бе благоприятна. Андре даде знак на тракерите да изостанат, а на нас да го следваме плътно по петите. Сигурно отстрани сме изглеждали доста странно, придвижвайки се като на забавен кадър, приближени плътно един до друг. Важното бе, че успяхме незабеляани да достигнем до отвесния бряг. Гледката, която се разкри пред нас бе повече от обещаваща. Реката на това място бе широка и разлята и в образуваната плитчина се бяха излегнали 2 хипопотама. Всъщност плитчината бе дълга повече от километър и преминаваше в дълбок вир. Във вира имаше около 15-20 хипопотама, гмуркащи се в дълбоките води. Нашата позиция бе много добра, падахме между стадото във вира и двата хипопотама в плиткия разлив. Андре внимателно обследваше хипопотамите с бинокъла си. /снимки 05 – 06 / Когато го свали с доволна усмивка посочи единия от лежащите на припек в плиткото хипопотами и прошепна: Този е много стар и с големи бивни”.
Арчи, който бе с приготвен и зареден лък, сега бавно се изправи. Човешката фигура, появила се на високия бряг произведе желания ефект и двата хипопотама скочиха на крака. Желанието им да се присъединят към стадото, плуващо в дълбокия вир, щеше да ги преведе на 50 метра от нас. За миг животните се поколебаха дали да ни приближат, след което тръгнаха към вира. Арчи това и чакаше, опъна тетивата и застина за най –благоприятната позиция. /снимки 07 – 09/ Когато мъжкият хипопотам почти бе достигнал до нас, двуострата стрела изсвистя и шумно се заби в твърдата му кожа. Стрелата проникна през рамото, но част от нея остана да стърчи, оказвайки точното място на попадението. Хипопотама по-скоро уплашен от движението, отколкото от изстрела се завъртя и побягна към плитчините, далеч от обсега ни. Арчи и Андре се спуснаха по песъчливият сипей и последваха избягалото животно нагоре по бързея. Хипопотама явно сериозно ранен, се спря след сто и петдесет метра и се обърна с лице към преследвачите си, които не очакваха такъв развой на преследването. Виждайки, че ситуацията става опасна, Андре вдигна карабината си, готова за стрелба. Арчи също бе опънал тежкият си 80 паундов лък. А освен това пред мен на брега изникна и дежурният офицер от охраната на парка, който ни придружаваше като официален наблюдател. Той също бе приготвил своята карабина. Момента, в който всички очаквахме хипопотама да нападне, се разтегна и отмина. Животното се отпусна в плиткия бързей, скривайки голямото си туловище до нивото на водата. /снимки 10 – 13 / Всички си помислиха, че заплахата е отминала и свалиха оръжията си и точно в този момент хипопотама изскочи от водата и направи няколко стремителни крачки към двамата ловци. Всичко се разви за няколко секунди и единствената реакция, за която имаха време Арчи и Андре, бе да вдигнат оръжията си отново. Атаката на хипопотама обаче бе лъжлива и той рязко промени посоката на своя бяг и се насочи надолу по реката към спасителния вир. Движението му даде чудесна възможност на ловеца да стреля странично в тялото му и Арчи не се подвоуми да пусне смъртоносната стрела между ребрата на хипопотама. Този път стрелата изчезна изцяло в тялото на хипопотама. Голямото животно се олюля, направи още няколко крачки и се строполи в плитчините на метър от отсрещния бряг. Сега идваше трудната част, трябваше да го приберем от тази страна на реката, защото от другата бе резервата и нямахме право да сме там. Налагаше се да прекосим широката река, пълна с крокодили. Навихме крачолите си и цялата ни група, предвождана от двамата тракери, проверяващи дъното за крокодили с дълги прътове, преминахме от другата страна на мътните води. Хипопотама се оказа с много големи зъби. Гърбът на мъжкаря бе осеян с белези от безбройните битки, които бе провел приживе, пазейки стадото от женски, които сега плуваха на 200 метра надолу по течението. /снимки 14 – 16 / Първата част от плана за лова на крокодила бе успешна – имахме необходимото месо. Щяхме да използваме само карантията и ребрата с кожата за примамка, останалото месо бе предназначено за най-близкото село. Хората оценяваха жеста, който ловците правеха, дарявайки им месото от трофейните ловове и пазеха дивите обитатели на буша от бракониерите. Може би това бе и една от причините животните тук да доживяват до дълбока старост. Това не бе предположение, а факт подкрепен с доказателство. Следващият трофей с който Арчи успя да се сдобие на път за кемпа бе именно то. Както се движехме бавно към джипа, оставен на няколко километра в буша, Андре приклекна и ни даде знак да се снишим сред високата около метър суха трева. Пред нас в откритото поле имаше няколко женски и голям мъжки Пуку. Тази антилопа е известна със силно изразеното си териториално разпределение между мъжките.
Бавно се запрокрадвахме сред високата трева към антилопата. Бяхме почти в обсег за стрелба, когато пукуто ни забеляза. Арчи опъна лъка, но антилопата побягна. Всички бяхме разочаровани и посърнали освен Андре. Той ни направи знак да внимаваме и ни посочи към ибягалата антилоп, шепнешки тайнствено: „Те ще го върнат тук, бъдете готови”. Кой щеше да го върне, кои бяха мистериозните помощници на Андре, не се тормозих дълго с тези въпроси. Не бе минала и минута от бягството, когато сред високата трева от посоката, в която избяга пукуто се чу силно изсвирване. Чувахме усилващия се звук от бягащи животни. Скоро разбрахме за какво става въпрос. Мъжкият бе избягал в територията на друг Пуку, който бе готов да се бие до смърт, за да запази мястото си от нашественика, който бе имал неблагоразумието да нахлуе в зоната и на още два мъжкаря по пътя си. Гледката бе удивителна – антилопите, бодейки с острите си смъртоносни рога връщаха обратно нашественика откъдето бе дошъл. Скоро те дойдоха толкова близо, че за Арчи вече не бе трудно да стреля с лъка си. Изстрелът от около 60 метра намери сърцето на пукуто. Когато приближихме животното, огледахме тялото му. /снимки 17 – 19 / По него имаше многобройни прободни рани от рога. Трофеят се оказа новият световен рекорд за Пуку. Не очаквахме такава слука. Големият възрастен Пуку беше доказателството, че животните в този регион не са избивани от местните с десетилетия. Африканците бяха осъзнали, че е по-добре да получават тонове месо и купища пари от ловците, отколкото да се мъчат да ловуват малките антилопи. Докато се снимахме и радвахме на успеха, жълтото следобедно слънце бе слязло към хоризонта и сега обагрените в червено лъчи правеха пейзажа приказно красив. Прибрахме се в кемпа почти по тъмно, тъкмо навреме, за да видим как едно бебе хипопотам се опитваше да сдъвче твърдите като камък подобни на тикви плодове. Дърветата, чийто плодове бяха привличащата сила за хипопотамите към кемпа бяха разположени между бунгалата. Не исках да знам какво се случва нощем, когато идват и големите хипопотами. Хапнахме набързо и се приготвихме да се отпуснем в удобните си постели в сламените бунгала.
Ден 4 – 06.08.2011 Часът бе 20:45 и докато пишех това, до плетената ми къща от тръстика, мина Спук – млад слон, който чето навестява лагера. В момента чупи някакъв клон, най-вероятно от „sausages tree” с големи твърди плодове, подобни на тиква. На не повече от 2-5 метра е от стената и звукът от хрупането му едва ли ще ме приспи тази вечер. Сутринта станахме около 5:45 с кафе в леглото. Приготвихме се набързо. Имаше препечени филийки със сладко за закуска, но така и никой не им обърна внимание. Всички бързахме да тръгнем на лов. По пътя направихме много хубаво издебване за Уортхог. Не успяхме да го достигнем на дистанцията за стрелба в гъстите храсти, но все пак пизследването бе доста вълнуващо. /снимки 20 – 21 / Докато пишех това, Спук – слона заобиколи къщичката ми от другата страна и безмилостно започна да троши клоните на съседното дърво. Звукът от ударите от падащите плодове по паркираните там джипове предвещаваше тенекеджийска работа за хазяйна ни. Теглото на една такава „тиква” е около 3-5кг, но е толкова твърда, че ако ти падне на главата ще се събудиш в болница със сигурност. /снимки 22/ Слонът изпусна излишните си газове и продължи да хрупа. Звукът при храненето му много наподобява на чупещ се голям пластмасов леген. Сред временното „затишие”, докато не е решил да ме навести лично, продължих бележките си за деня… След преследването на Уортхог-а, продължихме пътя с джипа и около 8:30 вече бяхме на мястото, където щяхме да хвърлим месо от хипопотама на гладните крокодили. Спук току що подуши стената ми и честно казано адреналина от присъствието на слона на 1 метър от мен ми дойде в повече. За щастие не откри нищо вкусно в идващата от хижата ми миризма и продължи към следващото дърво, обаче от посоката, която дойде дочувах, че друг гигант доизяжда нападалите след интервенцията на Спук плодове…
… Лагуната на крокодилите. Мястото в реката се отличаваше с образуванияят близо до брега пясъчен нанос, който даваше идеална възможност на крокодилите да излезат след хапването, което им носсехме, за да починат. Двама тракери нагазиха в плитката вода, за да поставят примамката под зорката защита на нашият водач. Когато свършиха с опасната си мисия, се отдаличехиме в буша на около 200 метра. Седнахме да закусим с идеята да постоим около час преди да проверим дали сме привлякли вниманието на крокодилите. Не се наложи да чакаме и 15 минути, когато от посоката на лагуната дочухме оглушителни плясъци. Бързо се насочихме към мястото. Точно преди да наближим, намалихме темпото и внимателно се запромъквахме към края на високия пясъчен бряг. Гледката, която се разкри пред нас бе неописуема. 15-20 крокодила се бореха за месото. /снимки 23 – 25 / С премерени въртеливи движения те откъсваха големи парчета от кървавото месо и го поглъщаха с грозните си зъбати челюсти. Арчи се приготви за изстрел, но крокодилът, който искахме се бе оттеглил от брега в дълбокото. Дълъг, черен и със сплескана глава, той бе като исполин измежду останалите влечуги. Арчи не можа да стреля по него, но аз направих невероятни кадри на гъмжилото от крокодили. Докато наблюдавахме кръвожадната сцена, вятъра се завъртя и чувствителните влечуги бързо изчезнаха под водата. Вече бе станало късно и решихме да опитаме пак на сутринта. Извадихме остатъците от месото и ги качихме високо на брега. Надявахме се, че няма да ги намерят двата лъва, които обитаваха района. Ще се отклоня за малко от разказа си, за деня, който и без това е към своя край, за да вметна, че в общата шумотевица в кемпа се включи и една хиена. Протяжният й лай бе доста неприятен.
Но да довърша… На връщане към кемпа, на един завой в буша, джипа закова на място, а нашия водач бързо взе карабината си в ръце. Чак тогава осъзнах, че закръглената сянка, падаща от обагрените в червено последни слънчеви лъчи на пътя, е от слон. Всичко стана само за няколко секунди и дори камерата ми се включи, след като сянката се стопи в околния сумрак. Изчакахме за кратко и с готови карабини в ръце, Арчи и нашият водач дадоха знак на шофьора да продължи по пътя. Тъкмо си мислехме, че отминаващите от ляво сенки на слонове вече не са заплаха, когато отдясно малко пред нас, различихме друга група слонове. Шофьорът даде газ и бързо ни преведе през „горещия” участък. Докато минавахме, успях да заснема слоница с нейното малко, която имаше явното желание да ни нападне. За щастие всичко се размина и след студена бира в ръка си припомнихме изминалия ден. Ето това бе нашият 4-ти ден в Замбия. Сега ще се опитам да поспя под мрежата против комари, ако въобще успея при това стълпотворение в кемпа. Освен Спук, вече ясно различавам и няколко хипопотама, които също са решили да пируват тук, докато ние би трябвало да спим. Ще се видим на сутринта, ако не влезе някой слон или хипопотам през тънките тръстикови стени.
Ден 5 – 07.08.2011 Пак съм седнал да възстановявам спомените от днешният ден 07.08.2011. Сега е около 21 часа и навън в кемпа изглежда подозрително тихо в сравнение с вчерашната вечер. Сутринта започна с топло кафе и бързо приготвяне на необходимите за деня вещи. 2 камери, 2 фотоапарата, трипод, касети, батерии и т.н. Първо отидохме да поставим голямото парче от хипопотама, което извадихме онзи ден от водата и качихме високо на пясъчният скат, образуван край брега на реката. Докато се промъквахме към мястото, Андре, нашия водач бе готов за среща с лъвове, което бе доста вероятно при наличието на такова голямо количество месо там. /снимки 26 а – 26 c / Нямаше лъвове, но следите по пясъчния нанос под мястото ни разкриха интересна история. На широкият 2 метра пясъчен бряг имаше 2 групи следи. Първите откъм брега бяха стотици и трудно можеше да определим колко хиени са участвали в битката за месото. Вторият противник, както сочеха следите, са били около дузина крокодили. Не знаем какъв е бил изходът за хиените, но факта че месото все още висеше на пясъчният скат говореше сам по себе си. Двамата тракери запретнаха крачоли и безстрашно нагазиха в мътниет води измежду дебелите дънери и коренища стърчащи от водата. Завързаха с тел голямото парче от хипопотамските ребра и бързо излезнаха от съмнителните плитчини. Поставихме на края на скосения бряг малка камуфлажна палатка, зад която по-късно щяхме да се прикрием при приближаването си. Отдалечихме се от мястото на около 100 метра навътре в буша и седнахме в сянката на огромно, разклонено дърво. Не чакахме повече от 15 минути и откъм реката се дочуха силните щракания на страховитите кркодилски челюсти.
Отклонявам се разказа, за да добавя, че току-що над главата ми прелетя доста голям прилеп. Малките къщички от тръстика не са напълно затворени до горе, за да могат прилепите и гущерите геко да могат свободно да влизат и ловят маларийните комари. Идеята работеше, що е отнася до влизането на прилепите. Продължавам за сутрешната ни сага с крокодилите. След като чухме звука от разплискването на водата при битката на влечугите за месото, вече знаехме, че са там и бавно започвахме да се прокрадваме към чакалото, което ни прикриваше от зорките им очи. Почти бяхме достигнали леката портативна палатка, когато вятъра я издуха встрани и всички насъбрали се крокодили се скриха под водата. Вторият ни опит след още 30 минути бе доста по-успешен и лесно достигнахме до удобна позиция. Арчи стреля по най-големия крокодил в гъмжилото в последната секунда, обаче животното се извъртя и стрелата, която се заби във врата на зеления колос, не бе достатъчна да го спре и да избяга. След кратко колебание PH-ът ни успокои, че крокодила ще се върне при месото почти веднага, въпреки стърчащата от врата му стрела. След 20 минути отново проверихме дали се е е върнал. Не беше при месото с останалите. Открихме го на 100-тина метра нагоре по течението. Арчи се промъкна до брега, за да намали колкото се може повече разстоянието за изстрела. Този път бе безпогрешен и стрелата прониза крокодила една педя зад предния крак в сърцето или белия дроб. Последва мъчително очакване. На няколко пъти виждахме крокодила да изплува, за да си поеме въздух. Следяхме го по изпуснатите от дробовете му малки мехурчета – единствената следа, която оставаше при движението си под повърхността на мътната река. Беше около 6 часа, когато за последно го видяхме да се подава над водата, борейки се да достигне спасителната повърхност. Направи последното си смъртоносно вретено, този път не за да откъсне парче от плячката, а поради собствената му предсмъртна конвулсия. Андре събра тракерите и въоръжени с дълъг бамбук и кука на края навлезнаха във вира, в който успяхме да преброим 39 крокодила! Андре бе с готова заредена двуцевка и заедно с гейм гарда пазеха тракерите, когато преминаваха плитчините до отсрещния бряг. Бързо локализираха мъртвия крокодил по събраните наоколо негови събратя, готови да го разкъсат на секудната. Закачиха трупа, лежащ на дъното с куката и изтеглиха голямото влечуго до плитчините. 16 фута – толкова бе дълъг този, уловен с лък крокодил. Един достоен трофей за прочутия ловец. /снимки 26 – 34 /
Ден 8 – 10.08.2011 Ходхиме за хипопотами. Още сутринта бяхме на мястото, където обикновено пребиваваше мъжкар с необикновени бивни. Отдалече видяхме как търсеният екземпляр изчезна в гъстия буш откъм парка. Въпреки това се промъкнахме към плитчините на реката, които бяха скрити от нас до последния момент, в който погледнахме от 2-метровия скат. В плитчината имаше голям мъжки хипопотам, който усети нашето присъствие и започна да отстъпва по течението на реката към близкия вир. Това обаче не се хареса на мъжкия, чието местообитание бе въпросния вир и станахме свидетели на назряващ конфликт. Разстоянието от нас до двата гигантски противника бе около 25-30 метра и Андре ни задърпа да се отдалечим от бойното поле, което можеше да е и на брега. Отдалечихме се, при което дадохме възможност на нашественика да отстъпи и битката между хипопотамите не се състоя. Продължихме по течението на реката, за да проверим другото място удобно за стрелба, където също бяхме виждали голям мъжки хипопотам. Беше още рано, около 8:30 и слънцето тепърва започваше да се промъква сред буша край реката. По пътя към мястото, първото което видяхме бе прясно откършено дърво. Сигурен знак за присъствието на възрастен мъжки слон. Започнахме внимателно да се оглеждаме наоколо. Жертвите в района от разгневените от фотосафаритата слонове бяха двама души за последните 2 месеца. Освен заплахата от слона, забелязахме и пресни следи от лъв. Третото опасно животно, което този път видяхме в натура бе млад леопард, който подплашен от нашето приближаване пусна полуживата си плячка и изчезна сред храстите. Гризачът бе извадил късмет с нашето присъствие. Наближавайки мястото забавихме стъпка и започвахме безшумно да се прокрадваме към ръба на ската, зад който щяхме да видим реката и очакващата ни там приятна изненада. Голям хипопотам, мъжкар бе наполовина потопен в плитчината и се наслаждаваше на първите топли слънчеви лъчи, които тъкмо огряваха мястото. Бавно, сантиметър по сантиметър Арчи и Андре се промъкваха сред висещите сухи клонки. /снимки 35 – 36 / Най-сетне мига настъпи и лъка на Арчи бе зареден с неимоверно усилие. Хипопотама усети движението и започна полека да пристъпва към вира. Стрелата изфистя и с тъп звук се заби в областта на сърцето. Животното подскочи като ужилено и изчезна в дълбокото сред огромни вълни и хиляди водни пръски. Очаквахме резултата всеки момент, ако острието бе проникнало през сърцето, хипопотама щеше да изплува скоро. За жалост той само се подаде, пое въздух и се гмурна отново в своето непристъпно скривалище под водата. /снимки 37 – 42 / Явно раната не бе смъртоносна и Арчи реши да опита един доста труден изстрел, който бе опитвал в лагера върху истински череп от хипопотам. Изстрелът в главата е труден не само защото лъка няма пробивната сила на огнестрелно оръжие, а и защото точката, която трябва да бъде поразена е много малка. Мозъка на хипопотама е изключително малък в сравнение с огромното му туловище. Арчи се подготви за изстрела и зачака периодично появяващата се глава на хипопотама да изскочи, за да си поеме въздух. Скоро водата се разтвори и голямата глава се появи с шумно пръхтене на повърхността. За части от секундата видях как Арчи опъва лъка, докато приближавах с камерата главата на животното. Стрелата се заби между ухото и окото на гиганта. Последвалата сцена бе невъобразима. Поразен фатално хипопотамът направи смъртоносна въртележка на повърхността на водата и притихна. Не можехме да повярваме, че изстрелът бе успешен. Андре бе удивен от видяното. За първи път му се случваше да види смъртоносна въртележка при хипопотам. Нямахме много време за поздравления, трябваше да извикаме помощ, за да извадим хипопотама от водата преди насъбралите се вече крокодили да го разкъсат. Хипопотамите са страшилище за крокодилите приживе и щяха да минат няколко часа докато влечугите се престрашат да нападат трупа на гиганта. Трябваха ни около 2 часа, за да докараме тракерите, екипирани с малка пластмасова лодка. Те безстрашно скочиха в нея и според мен доста безумно се насочиха към трупа на хипопотама минавайки през дълбоките води, където имаше поне 5 хипопотама скрити под водата. Операцията по изваждането на голямото животно мина успешно и скоро го изтеглиха в плитчините , където майсторски го разфасоваха. Не остана почти нищо от него на брега, само кръвта пропита в пясъка и остатъците от изчистените му вътрешности. Цялото месо щеше да бъде закарано на едно от близките селища и щеше да бъде разпределено между семействата там. С Арчи се прибрахме в кемпа, за да подготвим багажа си за предстоящето ни завръщане. В кемпа ни очакваше нова изненада точно пред верандата в реката отсреща, с бавна походка от буша излезе огромен слон. Той спокойно се приближи до банката на реката, висока около 2 метра и с грациозност на балерина спусна предните си два крака във водата, заставайки в невероятно смешна поза. Това му представление направо ни порази и двамата с Арчи, не можахме да се сдържим да не се разсмеем с глас. /снимки 43 – 56 / Шумната публика разположена на 30-40 метра явно смути слона, защото той бързо бързо плъзна и задните си крака по пясъчния склон. След което, с тържествена походка премина по диагонал на реката по протежението на целия кемп и се изкачи на нашия бряг. Не искахме да го безпокоим повече, затова едвам се въздържах да го последвам с фотоапарат в едната ръка и камера в другата. Домакинът ни бе помолил да се опитаме да бъдем незабелязани, когато слон,хипопотам или друго животно минава през кемпа. Разбирахме го отлично, ако някой от гигантите решеше, че сме заплаха от 10-те сламени постройки в кемпа нямаше да остане нищо. След вечерята, приготвена празнично върху отркит огън, си казахме лека нощ за последен път, наслаждавайки се на невероятния концерт, който буша ни предлагаше всяка вечер. Като за последно, на стотина метра откъм нашия бряг чухме сърдития гръмогласен рев на лъв. На другия ден щяхме да напуснем това уникално кътче от африканския континент, отнасяйки със себе си многобройните снимки, безценните видео касети, световният рекорд на Пуку и трофейният 16-футов крокодил. Това бе нашето поредно успешно сафари в търсенето на „Ultimate Shot”организирано перфектно от нашият ловен организатор Сафари Сийзън.
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
