Като видео-оператор съм бил на доста екзотични места за да заснема ловните приключения на ловците искащи да имат нещо повече от трофеите добивани по време на лов. Днес ще ви разкажа за едно доста странно и необикновенно място за лов на диви прасета в Румъния. Във всъщност бяхме тръгнали не на лов за прасета, а за птичи лов, но както често се случва богинята на лова може да ни отрупа с неочаквани подаръци. Щяхме да се насладим на прекрасните условия за лов по делтата на река Дунав и да видим, какво е приготвила съдбата този път за нашите приятели от Русия. От сборният ни пункт в Букурещ, където посрещнах тримата братушки, сред които беше и небеизвезвестния за българските ловци Олег Вебер се отправихме право към плаващия хотел на нашия домакин Драгош. След двучасово возене в удобния джип на сина му, късно вечерта пристигнахме на брега на Дунава. Баржата, която плаваше закотвена до брега, бе оборудвана с всички възможни екстри за да бъде престоят на ловците удобен и приятен. Не липсваше нито едно удобство от присъщите на луксозните хотели и освен това лекото полюшване по вълните правеше почивката на този екстравагантен плавателен съд истинско уникално преживяване. А сега нека ви осветля с няколко думи за ловната територия образувана от голямата река минаваща през половин Европа. Делтите на реките са получили своето название от гръцката буква “делта”. Те се образуват при вливането на реките в моретата, където отлагането на наносите образуват лагуни заградени от лабилинт от водни канали и езера. Новопоявилата се суша бързо се превръща в джунгли от тръстикови масиви и върби. Има дори писмени документи от преди хилядолетия доказващи, че територията на сегашната делта е представлявала плитък черноморски залив. На римските карти отпреди 2000 години град Егискус, днешен Тулча е отбелязан съвсем близо до Черно море, а днес е на 70 км от морето! Дунавската делта е рай за пернатия дивеч. Никъде другаде по света няма събрани на такава площ 250 вида птици. А 70 вида от тях са прелетни, идващи всяка година от Африка и Азия. Делтата на Дунав е най-голямата делта в Европа, ако не броим делтата на Волга. Площта ѝ е 3446 km ² и всяка година с нови 40 m ² морските наноси увеличават площа и.
„Приказното ветрило“, както Румънците наричат делтата е най-младата суша в Европа и най-голямата площ на земята, покрита с тръстика. Огромните площи са рай за фазаните. Това щеше да е и нашата първа ловна задача. Лов на фазани. Рано на сутринта се качихме на бърза моторна лодка и се насочихме срещу течението. Половин часовия престой на бързо движещата се моторница ни накара да се загърнем плътно в топлите си дрехи, въпреки че ноемврийското утро не бе от най-студените за сезона. Почти бяхме привикнали с брулещият ни в средата на реката вятър, когато Драгош завъртя руля и моторницата се отклони в един не много голям канал. От двете страни на скосения бряг се редуваха многолетни брези и обрасли с тръстика мочурливи площи. Скоро сбряхме на полегат плаж и ловците изскочиха на тръдия бряг и заредиха оръжието си. Драгош ни поведе край огромно пространство покрито с папур и тръстика. Един румънски колега поведе двете кучета сред папурите а ние започнахме да се придвижваме в редица успоредно на него. В тръстиката се крият множество от дългоопашатите птици, които могат да бъдат видяни и отстреляни единствено ако бъдат приближени от най-добрия приятел на ловеца – кучето.
Драгош разполагаше с истински четирикраки професионалисти що се отнасяше до лов на фазани. Скоро пърхащите изпод краката на кучетата фазани започнаха да набират скорост за да избягат с летене от нашествениците, но във въздуха ги пресрещаха точните изстрели на ловците. Падналите птици бързо бяха намирани от кучетата и апортирани до водача им.В следващия половин час се отдадох на удоволствието да повеждам излитащите птици с камерата си и да ги следя до момента, в който някой от ловците не им изпращаше своите сачми. Облаците от дребни пера, които оставаха да се реят във въздуха дълго след като птиците бяха свалени, бяха изключителна гледка на фона на ширналото се тръстиково поле. В края на полето започваше мочур и ловците се събраха за да обменят пресните си впечатления от сутрешния екшън. – Излетя един такъв огромен изпод краката ми и не можах да го отстрелям. Сподели Виктор, един от ловците.
След кратката почивка в която разбрахме, че имаме вече 4 мъжки фазана с прекрасно оперение и два женски, групичката ни тръгна обратно към лодката. В устата на кучетата все още имаше следи от дивеча, който бяха донесли на стопанина си и с бодра стъпка съпровождаха ловците доволни от постижението си. Дунавската делта е уникален природен феномен, биосферен свят с неповторимо разнообразие от птици и животни. Освен дивите коне които видяхме да препускат почти навсякъде покрай заблатените ръкави тук живеят и стада сръндаци и диви прасета. Делтата се пресича от 45-ия паралел северна ширина, което е точно на половината от разстоянието между Северния полюс и Екватора. Стратегическото разположение и естествената среда за гнездене на птиците е спирка за почивка на прелетните птици по петте основни прелетни въздушни канала: Понтийски, Сарматски, Кавказки, Европейски и Карпатски. За много птици делтата е мястото, което служи за попълване на хранителните запаси, за почивка или за последна спирка на болни,ранени и застарели птици, чийто трупове по-късно ще станат храна за лешоядите. Ловът на фазани в този малък участък заграден от всякъде от водни канали и блата бе сравнително успешен и сега нашите приятели щяха да продължат своя ловен поход на следващия остров. Налагаше се да стигнем до там с моторната лодка на нашия домакин Драгош.
Веднъж стъпили на твърда земя, кучетата отново се впуснаха да търсят птици. Разнообразните препятствия, като заблатени участъци, гъсто сплетени джунгли от тръстика или нападали дънери от върби и тополи не представляваха трудност за четирикраките професионални ловци. Тяхната единствена цел бе да намерят издебнат и вдигнат във въздуха фазаните. А после от бързата реакция на ловците и точността на мерниците им зависеше дали на кучетата ще им се удаде случай да опитат от меката перушина на птиците, докато изпълняват апорт за ловците. Ловът продължаваше вече повече от 5 часа и птиците започваха да натежават в ловните торби на водачите. Трябваше да се приберат поне за малко до хотела плаващ по Дунава. Корабчето оборудвано като хотел прадлагаше уютна атмосфера за почивка и отмора след продължителния лов на ход. Вече бе късен следобяд когато двама от ловците решиха да си починат и остана само Иван, чиято решимост да прекара всяка минута от присъствието си тук край Дунава в лов беше непреклонна. Аз разбирасе бях готов да го последвам навсякъде стига да можех да свалям пернатия дивеч с камерата си. По пътя за вкъщи лодката ни се изравни с два големи гъсока и ако не бяха силните вибрации от подскачащата по вълните лодка можеше и да се опитат да ги свалят. Птиците сякаш усетили намерението на ловците направиха плавен завой и бавно се отдалечиха от реката. Това бе още един предтекст да проверят набързо полето близо до плаващия хотел. Двама от ловците се прибраха на топло в уютната атмосфера на баржата-хотел, а Иван заедно с мен и румънският ни водач поехме на лов. Не намериха следа от патици или гъски но пък открихме екскременти от сръндаци. Останал сам Иван и ловния водач се придвижваха доста бързо и на кучетата се налагаше да обработват по-бързо територията. Случваше се дори фазаните да бъдат вдигани от Иван и ловния водач, дори изпод краката ми на няколко пъти изненаданите фазани излитаха с пърхащ шум а Иван ги поваляше един след друг.Скоро стърнищата и папурите, сред които гонехме фазаните започваха да отстъпват място на обработваеми площи.
Излизайки от тръстиките в блозост до зелените току що поникнали житни растения, Иван и ловният ни водач видяха в далечината няколко сръндака. След бърз спринт през меката почва, двамата намериха наблюдателен пункт на ръба на следващата прясно разорана нива. Животните спокойно пресичаха в редица и без да бързат проверяваха рохката земя за корени и семена. Плана се роди спонтанно и ловния водач тръгна на обходен поход за да изненада стадото от срещуположната страна. Иван трябваше да ги дебне в засада и ако имаше късмет да минат на по малко от сто метра щеше да се пробва с далечен изстрел. Предвид оръжието , с което бе въоръжен дори изстрел с бренеке намяше да има никакъв ефект на по-голяма дистанция. Но късмета не беше в полза на ловеца и животните избягаха далеч от неговата позиция. Този ловен ден бе към своя край и червения залез предвещаваше благоприятни условия за предстоящия лов на гъски планиран за следващия ден. За този тип лов, Румъния определено е най-доброто място на стария континент. Започвайки от първите дни на ноември различни видове гъски спират по своя миграционен път на Дунава. В ята от по хиляди птици, те преспиват в езерата и на сутринта превземат прясно засадените ниви. Гъските са известни, като много предпазливи птици, затова този вид лов е много специален. По време на бързия ранен сутрешен лов на гъски Олег единствен успя да отстреля две големи птици. С напредването на деня и появата на слънцето ловът на гъски ставаше невъзможен и ловците щяха да проверят обраслите с тръстики и храсти малки напоителни канали разделящи нивите една от друга. Тук имаше фазани, пъдпъдъци, яребици и зайци и както се оказа и прасета – прекраден микс от дивеч за всеки вкус.
Ловът по Делтата на Дунав наистина е много динамичен, наситен с много изстрели и интересни ситуации. Въпреки многобройния дивеч и безкрайните недокоснати от човешки крак гъсто обрасли с тръстики полета и въпреки дългогодишните традиции, които местните аутфитери имат в опазването , развъждането и ловът на дивеча тук, притиснати от международни псевдо природозащитни организации и международната банка Румънското правителство забранява ловът в тази територия оставяйки я на произвола на бракониерите. И така от началото на месец Юли 2011 година ловът по делтата на Дунав е забранен. А това беше един от последните легални ловове тук. Надявахме се, че тази забрана няма да доведе до катастрофални последици за дивите обитатели в тези обезценени територии, където без публичния интерес на ловците за опазване на дивата природа недокосната, ще се намесят корпоративни интереси за завладяване на ресурса за задоволяване на основните човешки нужди от вода и храна. Това не е предположение а поука от подобни случаи в Индия, Бразилия и Аржентина, както и в много Африкански страни. И наистина опасенията ни се оказаха верни, както и предполагахме по същото време в забранените за лов „еко“ територии в разрез с всички закони на Европейския съюз през последните години са били отглеждани ГМО култури. За тези, които не знаят що е ГМО само ще кажа че на мястото, където са били отглеждани такива култури остават трайни пагубни за дивите растения и животни последствия. Но тази тема ще бъде разнищена в някой друг репортаж. Може би ще ви е интересен факта, че навсякъде където ловът е напълно забранен и интереса на ловците е сведен до минимум, борбата с местните бакониери поради липса на средства и интерес в управляващите на обезценената територия е на практика загубена кауза. На такива територии тихомълком се появяват селскоктопански насаждения и не рядко това са гмо култури. Следва тотално унищожаване на фауната и флората около тях.
Но да се върнем към нашето ловно приключение. Ловът продължаваше вече няколко дни през ,които имах удоволсвието да снимам безупречната стрелба на Олег, с когото скрити на борда на малка лодка пресрещахме бързолетящите над нас патици. Не знам доколко е нормалното количество на дублета по време на такъв лов но аз лично снимах поне 5 такива изпълнения на руския ловец само за една сутрин. През изминалите дни имаше и лов на фазани и лов на зайци но искам да ви разкажа по-подробно само за един от тези ловове. Беше малко преди обяд и общата бройка на отстреляните фазани надхвърляше дузина, когато придвижващия се сред тръстиките гонач се развика развълнуван. Беше се натъкнал на цяло стадо прасета легнали сред тръстиката. Животните подплашени от силния шум при неговото придвижване през сухите тръстики се бяха пръснали във всички посоки и всеки момент можеше да излетят от тръстиката. Проблемът беше че всички бяха заредили с дребни съчми за фазани и само иван и олег имаха по един куршум в коланите си. Бях заедно с тях точно накрая на тръстиковото поле граничещо с разорана нива. Внимателно се ослушвахме за шумът идващ откъм викащите в тръстиката гоначи. И изведнъж точно пред нас изскочи рунтаво диво прасе. Започвайки да снимам още при възникването на ситуацията успях да заснема бързата реакция на Иван, който за части от секундата вдигна пушката и стреля от 4 метра в бягащото точно срещу нас диво прасе, което без да забявя и за секунда своя устремен бяг се гмурна обратно в тръстиката. Дори не бе усетил дребните съчми с които Иван го засипа от това късо разстояние.
Олег беше малко по напред от нас и също бе вдигнал пушката готов за стрелба ако глигана решеше да се върне да ни отмъсти. И докато всички бяха вперили поглед в просеката, където прасето се шмугна, аз го видях на около 50 метра по-напред то изскочи от тръстиковия пояс и се понесе с бясна скорос по разораната площ. Извиках на ловците и те бързо го видяха. Не знам какво точно се случи, дали на прасето дългата нива не се стори прекалено опасно и открито място за бягство но то направи голям полукръг и се понесе на спринт право към тръстиката от която бе изскочило преди малко. Проблема бе, че ние бяхме почти на пътя му и то трябваше или да ни заобиколи или да мине през нас. За щастие взе решение да ни заобиколи и през това време, докато не изпусках от визьора на камерата си препускащото прасе, видях как Олег и Иван с трескави усилия се опитват да презаредят с бренекетата които имаха. Пръв се справи Иван и след почти моментален изстрел прасето направи няколко лупинга и остана на място. Олег също бе презаредил и бе готов да подсигури колегата си ако прасето реши да стане, но това не се случи и двамата се поздравиха за успеха. Междувременно от тръстиката започнаха да се чуват почти истеричните викове на един от румънските гоначи…“Кабан“ ! Глиган! – викаше той и гръмна с гладкоцевката си. Олег бързо прецени ситуацията и сподели опасенията си с Иван Той е труден за отстрел. Без куршум нищо няма да направи.
Олег беше напълно прав. Дребните съчми за фазани с които искаше да стреля гонача щяха само да погъделичкат прасето или в най-лошия случай да го ранят леко. Това не беше добра идея. Да дразниш глиган в място, като това, от което не можеш да избягаш или да се скриеш си беше чисто самоубийство. Скоро обаче се успокоихме, когато видяхме гонача цял целеничък да излиза от тръстиката. Беше много превъзбуден и ръкомахаше с ръце и пелтечеше нещо на румънски от което само разбрахме че е стрелял по голям глиган. Олег му даде своя патрон. Въоръжен с един патрон бренеке гонача смело се върна в тръстиката за да открие прасето по което бе стрелял с дребните съчми. Явно го бе открил веднага или то него защото чухме изстрел и след това викове, викаше всички ни на помощ. Бързо си проправихме път сред двуметровата тръстика водени от виковете на румънеца. Когато стигнахме го видяхме надвесен над голям глиган. Той бе успял да свали прасето с единственият си куршум. Прасето обаче още не бе се отказало напълно от живота и в един миг скочи и изчезна сред тръстиката. Гонача превъзбуден от адреналина по време на ловната му слука се метна презглава след избягалото прасе. В бързината бе забравил, че има само патрони с дребни съчми. Явно няма значение какви са обстоятелствата, когато желанието на ловеца е много голямо. Ето ви го доказателството. Гоначът бе успял да настигне раненото прасе и с изстрел от упор в главата бе съумял да го повали. Дори и с дребните съчми за фазани въпреки трудните условия и непроходимите тръстики ловната страст бе надделяла над здравия разум и противно на всякаква логика прасето сега лежеше в краката на ловците. Ето още една случка, която ако не бе заснета с камерата ми щеше да звучи като преувеличен ловен анекдот. Ако не вярвате на расказа ми можете да се убедите с очите си защото можете да видите тези кадри в предаването ни „ Прасета и ловци „ излъчвано по Хоби лов. Пожелавам на всички ловци да имат поне по един куршум в дулото, когато им потрябва. До следващия път може би заедно с вас ще отстреляме трофея на живота ви. За доброто ловно приключение трябва подобаваща организация, каквато нашия екип от Сафари Сийзън може да ви предложи а аз с удоволсвие ще обезсмъртя вашите ловни подвизи. Наслука !
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
