На Лов в Австралия част 1: Екзотични елени на Мраморния остров

Здравейте приятели Готови ли сте за едно екзотично пътуване до Австралия? Континента на аборигените, кенгурата, коалите,  какадутата и гигантските солено водни крокодили. Земи покрити с безкрайни гори от евкалипт и палми и обширни савани приютили огромни стада биволи. Дестинация, която много от вас смятат за твърде отдалечена и недостижима, но всъщност в днешния модерен век на глобализация е само на един ден полет със самолет. И трябва да ви уверя, че преживяването да видите един уникален хабитат на ендемични същества и растения, каквито няма другаде по света си заслужава неудобството. Сега ще ви разкажа за това необикновено ловно приключение, което ме отведе до дивите територии на Австралийския Аутбек в търсене на бенг тенг.
Родината на този екзотичен вид биволи е Индия, но там е почти изчезнал и единствената ловна дестинация, където може все още да се ловува в дивото е легендарният Аутбек на Австралия. Аз Владимир Дончев имах удоволствието и привилегията да споделя и заснема това ловно приключение с един от най-популярните ловци с лък в Америка. За любителите на ловът с лък името на Том Миранда е достатъчно красноречиво. Но за тези, които не са чували за него ще кажа, че той е най-обикновен трудолюбив човек. Както се казва човек от народа постигнал своята слава благодарение на много труд. Том започнал своята ловна кариера още като момче. Станал трапер и започнал да се изхранва с продажба на кожи. Късмета му отрежда роля на водещ в едно от най-успешните телевизионни сериали за лов и приключения в дивата природа в Северна Америка.
По-късно дори преминал военноморски курс на обучение и пилотирал изтребител. От тогава до днес е направил над 600 телевизионни предавания които българските зрители ще имат възможност да видят по Сафари ченъл. И така до началото на август 2019 година, когато заедно с Том се качихме на малък двумоторен самолет. Дългоочакваното ни ловно приключение в Австралия щеше да започне от малкия екзотичен остров, изгубен в Индийския океан носещ името Мраморния остров. На половин час път по въздуха от континента, островът изглеждаше като малка точка на картата заобиколена от безбрежния лазурен океан, но всъщност бе доста голям. Тук щяхме да ловуваме няколко вида елени пренесени изкуствено от Индонезия и Африка. Сред дивите обитатели на Марбъл айлънд бяха руса диър, аксис диър, блек бък антилопа и неуловимия самбар елен. Единствените ендемични животни на острова видяхме много по-късно вечерта след пристигането ни. Буквално на залез слънце небето се изпълни с плющящите кожени криле на прилепите вампири. Огромните криле с размах от близо метър пренасяха от дърво на дърво летящите лисици. Така наречените плодни прилепи имаха любим деликатес скрит под кората на евкалиптовите дървета. Нощните твари обелват кората и изяждат скритите там лаври на насекоми и червеи.
За мащаба на среднощната закуска на прилепите разбрахме на сутринта, когато тръгнахме сред евкалиптите да търсим елени. Цялата земя бе покрита с олюпените парчета от кората на дърветата. Изсушени от яркото тропическо слънце, тези остатъци бяха истински кошмар за нас. При всяка стъпка в буша пращяха и пукаха под краката ни, издавайки невъобразим шум. Издебването изглеждаше невъзможно и се уверихме, че е така след три неуспешни опита да доближим ревящите в гората елени.
Решихме да сменим подхода и да се опитаме да издебнем някой голям елен в по-открита територия, където земята не е изцяло покрита с шума и обелки от евкалипт. Нашия водач Андре добре познаваше местата, където елените се събират за сватбуването. За придвижването по черните почти невидими пътища на острова ставаше с много стар Нисан. Джипът пригоден са сафари с открита задница и седалки за ловците бе на поне половин век. Но колкото и стара и очукана да изглеждаше колата отвън, под капака и мъркаше мощен и надежден звяр с помощта, на когото започнахме да изкачваме почти отвесните планински склонове на скалистите възвишения в сърцето на острова. След половин часово пътуване по стръмните урви достигнахме до най-високата точка на острова. Тук на върха вятъра безмилостно брулеше билото обрасло с ниски храсти и дръвчета. Никаква шума не можеше да издаде нашето придвижване.
Шумът от вятъра бе толкова оглушителен, че дори самите ние не чувахме стъпките си. Придвижвахме се бавно в просека между ниските храсти. Бушът бе точно толкова висок, че да прикрие нашето присъствие. Вървяхме леко приведени в посоката, от която се носеше приглушения от вятъра рев на елените. Отделните изпуквания от ударите на рога в рога надвиваше дори и бушуващия в листата вой на вятъра и ни насочваше сред храстите. Бяхме вече близо до мястото. Всеки момент очаквахме някой елен да изскочи от храстите и да ни помете улисан в битката. Чувахме ударите и въргалящите се в храстите тела на борещите се рогачи. Съвсем бавно и внимателно се придвижвахме към вече очертаващите се сред храстите силуети.
В този момент бяхме на не повече от 3-4 метра от епицентъра на битката. Очаквах Том да опъне тетивата, но вместо това той се сниши и замръзна с крак във въздуха. Проследих посоката на напрегнатия му поглед. Първоначално не видях нищо, но секунда по-късно две от дебелите разклонения на най-близкия храст се завъртяха и се превърнаха в рога на лежащ в сянката елен. Главата му бе обърната в посоката на битката и от поведението му се долавяше желание да скочи и да се включи в борбата. Вероятно животното бе уморено от боевете и отдъхваше преди поредната схватка. Ако скочех през храста най-вероятно щях да успея да го хвана за рогата, толкова близо беше до нас. За мен и Том това бе невероятно изживяване, никога не бихме си и мечтали да издебнем елен руса на толкова непосредствена близост. Изстрел обаче по този елен бе невъзможен. Том имаше вече заредена във водача стрела с механично отварящо се при удар острие.
Ако закачеше клонка преди да достигне до животното можеше да се получи неприятно отклонение. Това възпря ловеца да опъне тетивата и да простреля елена от упор. Вместо това продължихме съвсем бавно да се прокрадваме напред по просеката. Изпълзяхме още половин метър и пред нас се откри празно пространство сред буша. Там сред храстите са очертаваше задницата на голям елен. Бяхме на не повече от 3 метра от него. На мерника на лъка най-близката дистанция за която ловеца имаше пин бе 20 метра. Щеше да се наложи Том да налучка височината на изстрела. Това бе изключително рисковано защото никой нормален ловец в това число и Том не тренира изстрел на толкова къса дистанция. Разликата можеше да се окаже фатална. Въпреки всичко ловеца вдигна лъка и опъна тетивата докрай. Тъкмо се канеше да допре спусъка до бузата си, когато от буша срещу нас изскочи още един мъжкар и боя започна. Всеки от рогачите яростно блъскаше с рога противника си в опит да го изблъска назад.
Бяхме в непосредствена близост до обезумелите от хормоните и адреналина животни. Елените бяха сплели рога и се въртяха на място в шеметна въртележка. Том изчакваше противниците да се разделят от схватката за да може пусне стрелата си. Изминаха няколко секунди изпълнени с яростните сблъсъци на въртящите се в кръг опоненти. И двата елена изглеждаха равностойни противници. Залисани в двубоя мъжкарите за малко да връхлетят върху нас, но вместо това елена, който бе с гръб към нас надделя и избута противника си в гъстите храсти зад него. Победения усети, че е по-слаб и с бързо въртеливо движение се освободи от схватката и изчезна в буша. Победителя с обезумял поглед започна да върти глава в търсене на противник и точно тогава ни съзря. Бяхме толкова близо, че виждахме отражението си в очите му. Страхът удави яростта за миг и животното скочи встрани и изчезна сред храстите. Това, че ни видя толкова наблизо докато Том налучкваше дистанцията даде шанс на животното да избяга то буквално изчезна в буша. Седящия в сенките зад нас елен също бе избягал. Том освободи опънатата тетива и прибра стрелата обратно в калъфа си.
Този път издебването бе толкова наситено с емоция и страст, че ловеца дори не съжали за пропуснатата възможност да стреля. Без трофей, но с уникални кадри за своето телевизионно шоу Том бе на върха на щастието. Сами ще усетите прилива на адреналин и тръпката от близката среща, ако видите този епизод по новия ловен телевизионен канал Сафари ченъл. Нямахме трофей, но бяхме още в началото на нашето ловно приключение на остров Марбъл. В следващите 4 ловни дни успяхме да издебнем още няколко елена, но истинската развръзка се случи през последните два дни. Том отстреля две големи трофейни животни. По време на скитанията ни из острова видяхме и голямо стадо антилопи блек бък и един огромен елен самбар. Изживяхме няколко невероятни ловни дни на екзотичния остров заобиколен от лазурните води на Индийския океан. Имахме и изключително близка среща с прилеп вампир но това приключение ще оставим да видите по Сафари ченъл.  А в следващия брой на списание „Лов и Куче“ ще ви запозная с Дилън. Нашият ловен водач в дивия Аутбек на Австралийския буш. Младия ловец и местен принц на аборигенската общност ще ви учуди с ловните си умения с копие. Ще ви разкажа и за риболовната му слука със същото това копие и среднощната ни среща с крокодил в билабонга, където ловяхме еднометрови барамунди. Том ще срещне своя бенг тенг бивол очи в очи сред най-дивата част на Австралия и ще отстреля огромен глиган. Не пропускайте следващия брой на „Лов и куче“ за да узнаете къде можете да гледате новия ловен телевизионен канал Сафари Ченъл.
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
Прасета и ловци

Онлайн видеотека

Лов и риболов денонощно

Нашият подарък за вас от вчера, днес и утре. Гледайте без абонамент.

Сезон за сафари – Надпреварата за монарха продължава

В епизод 56 ще проследим лова на шестима кандидата за честта да станат притежатели на новият световен рекорд на Кри Кри козирог в Гърция. Сред ловците ще видим един български ловец, двама телевизионни водещи от САЩ, двама ловеца от Канада и човека от рекламите с дивите коне на Малборо. Колко

Прочети още

Сезон за сафари – Ловът в Европа

В тези пилотни епизоди на Сафари Сийзън ще обиколим цялото земно кълбо и някои от най-интересните ловни дестинации. Ще започнем нашето пътуване в този епизод посветен на ловните дестинации в Европа от България и последователно ще преминем през Гърция, Македония, Франция, Испания, Шотландия, Унгария, Австрия, Румъния и Италия. Пригответе се

Прочети още

Часът на сръндака – Невероятния трофей

Вечерния лов ще донесе на нашите приятели един от най-невероятните трофейни сръндаци, които можете да си представите. Не пропускайте този уникален лов на сръндак с Иван и доктора.

Прочети още