Арчи по следите на стръвницата от Априлци
В тази част на Европейският континент и по-специално на територията на България, ловът на кафяви мечки е забранен от десетилетия. Издават се лицензии за отстрел само, когато има случай на настървяване на определени екзепляри към месо или нападения над домашен добитък и хора. Когато искаш да отстреляш такава мечка с лък, проблем е не само условията, при които трябва да стреляш, но и опасността да не попаднеш в лапите й. Големите кафяви мечки излизат на удобните за отстрел – открити поляни в гората единствено през нощта, когато стане непрогледен мрак. Тогава те тръгват да се хранят и се движат активно.
Тъмнината е най-големият проблем на ловеца с лък. Приборите за нощно виждане, с които разполагах не можеха да се пригодят към специфичните изисквания за стрелбата с лък. Налагаше се да направя няколко малки подобрения. В ловната ми практика често се е случвало да прибягвам до необичайни методи за постигането на успешен лов. Неведнъж се е оказвало, че най простите решения са най-добрите. И така, с подобрения от мен лък, тази вечер ще се опитам да направя нещо, което никой все още не е постигал в тази част на Европейският континент. В пълна тъмнина и с помощта на очилата за нощно виждане се надявам да отстрелям проблемната мечка.
Кафявата мечка е най-могъщото животно в тези гори. Зрелите мъжки екземпляри могат да достигнат до внушителните 250 кг. Мечките се хранят предимно със свежи зелени листа и кълнове от храсти и треви. Изключително много обичат диви плодове, като къпини, круши и сливи. Горските гъби, охлювите и жабите, както и дребните гризачи са деликатеси към менюто им. Кафявата мечка е типичен горски вид. Тя обитава обширните гористи региони, усойните тихи поляни, където човешкото присъствие е минимално или липсва. В близкото минало мечките са почти изцяло изтребени в Западна Европа. Днес човека е изтласкал кафявия исполин в планините и по дивите и обширни гори на Източна Европа. Има ги и на север в Скандинавия, Русия и Беларус. На юг се срещат в отделни региони на Испания и Италия. По принцип мечката е вегетарианец, но в определени ситуации, когато липсва храна или популацията е увеличена толкова, че те навлизат в територии, населени от човека. Възможно е кафявата мечка да започне да напада домашни животни в граничните райони и покрайнините на малките населени места.
Такъв беше и случаят, довел ме тук в България. Местните хора се бяха оплакали, че през последните няколко месеца в планинските територии на град Априлци и намиращите се околни селца има набези на защитените от закона мечки. Някои стопани бяха загубили овце. Други виждали следи от тях, дори в къщите си. За гладните мечки , дори заключените масивни врати не са проблем. След като нападнала един дървосекач, всичко станало непоносимо.
Точно на това място бяха забелязали следите на мечката. И сега тя беше на не повече от 60 метра, но аз не можех да я видя в мерника на лъка. Дивите прасета, които допреди малко се бяха събрали на царевицата, разпиляна по поляната избягаха с нервно грухтене. Мечката беше наистина голяма, но непрогледната тъмнина скриваше могъщият силует, когато се опитвах да я хвана на мерника /sight/. Единственият ми шанс беше да стрелям с пушката. Може би оставената от нас миризма при подхода ни към чакалото правеше звяра толкова нервен. Въпреки страховете си мечката се качи на хранилката, привлечена от миризмата на храната.
След изстрела мечката се втурна към гората. Ревът, който разцепи тишината беше невъобразим. Страх, ярост и болка ясно звучаха в отдалечаващия се вопъл. Бързо излязохме от чакалото и внимателно заслизахме по дървените стъпала. Лъчът на прожектора обхождаше дърветата и ние с възбудени от адреналина сетива следяхме всяко храстче и дънер, които все ни приличаха на мечка. Почти веднага открихме смъртно раненото животно. Легнала на не повече от 70 метра от края на гората, тя събра сетни сили и се отдъпна от яркото петно на прожектора, точно преди да направя контролния изстрел. Налагаше се да се приберем в чакалото и да изчакаме подкрепления, въпреки обзелото ни желание веднага да последваме раненото животно.
Още с първите лъчи на слънцето излязохме от чакалото и отидохме да проверим следите от мечката. Ясно различихме тъмната кръв, обагрила царевичните зърна. Следите по поляната водеха точно в посоката, където бяхме съзрели силуета на мечката. Навсякъде имаше добре видима кървава диря.
Не след дълго дойдоха и подкрепленията. Хер Директор, както шеговито го наричахме беше станал още по тъмно след моето обаждане и беше извикал двама свои помощници. Кучето, което водеше със себе си, не беше типичен кръвоследник, но във вените му явно течеше благородна кръв, защото веднага хвана следата. Видяхме мястото, където мечката бе отпочивала доскоро и явно ние я бяхме извадили от вцепенението. Ситуацията ни беше изключително сериозна. Човешките жертви по време на лов на мечки не бяха изключение в тази местност. Ловните водачи и Хер Директор имаха лични спомени отпреди няколко години, когато при подобна ситуация голяма ранена мечка беше свалила скалпа и кожата от лицето на известен германски ловец. Бяха я застреляли от упор, докато двамата са танцували танца на смъртта.
Напрежението нарасна неимоверно, когато чухме сърдитият рев на исполина от дърветата пред нас. Кучето, което беше хукнало по следата сега се беше върнало и раната от срещата му с мечката ясно показваше, че дивото животно няма намерение да се даде без бой. Наближавахме мястото, от където се чуваше ръмженето. Мечката се беше спряла сред най-гъсто обраслата част на гората и явно следеше всяко наше движение в очакване на врага. Движех се успоредно на гъсталака, за да зърна кафявата козина, когато късметът ми се усмихна и срещу мен в една просека видях мечката. Бързо вдигнах лъка и изпратих стрелата във врата й. Изстрелът беше смъртоносен и мечката се изтъркаля, като покосена по горския склон.
Кафявият исполин се оказа наистина много голяма мечка. На дължина тялото беше дълго около 2,2 метра, а теглото й беше около 250 кг. Не бяхме сигурни, че точно тази мечка беше стръвницата от Априлци, но е факт, че след нашият лов повече не е имало нападения над хора и добитък.
Автор на текста : Арчи Несбит и Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
