Африканските големи котки
Здравейте, пак съм аз Арчи Несбит, а днешният разказ е напълно автентичен и е подкрепен със снимковия и видеоматериала, от който вашият сънародник и мой съратник в лова Владо Дончев сътвори телевизионното ми шоу Перфектно попадение. Казвам ви това, защото повечето от събитията през тези ми ранни ловни приключения звучат невероятно и мнозина ще помислят разказа ми за пълна измислица. На тези на които този разказ ще се стори прекалено екзотичен и напрегнат за да е истина ще кажа само – гледайте епизодите по Уикенд ТВ. Сега като си спомням стотиците премеждия по пътя, който трябваше да измина през дивия свят на африканския буш, сблъсквайки се безброй пъти с реалната опасност да бъда стъпкан, намушкан или разкъсан от обекта на моето желание. Не, това не е жена! Въпреки че някои от тях могат да постигнат същия ефект и без физическо насилие. Говоря за бленуваното и фантастично Биг Файв, за което всеки млад ловец мечтае. Африка е ловният рай на Земята, където мега фауната и многобройните антилопи съжителстват с големите хищни котки. Именно за големите котки ще ви разкажа сега. Нашата първа цел беше краля на животните. Лъвът, това митично създание, властвало над три континента преди хиляди години, сега може да се ловува само в Африка. Дори във вашата родина повелителят на животните е бил един от най-страховитите и уважавани хищници в природата, но това е било преди хиляди години разбира се. Той е втората по големина котка на Земята след тигъра. Днес от лъвовете в Европа са останали само историческите свидетелства, а в Азия може да бъде видян единствено в гората Тир в Северозападна Индия, където са оцелели само неколкостотин броя.
В част от страните в Африка, обаче и особено в Замбия, където ловът му се извършва под строг контрол, лъвовете все още се чувстват като господари и често напомнят на хората за своето положение. Още се помнят отвличанията на хора от строежа на железопътната линия край река Тсаво. Когато в период от 9 месеца от строежа на моста над реката са били отвлечени и изядени от един прайд лъвове общо 38 човека. Днес ще ви разкажа за един лъв, който все още не беше опитвал човешко месо, но беше направил истинска касапница в една ферма за щрауси в Южна Африка. Собственикът на фермата бе уведомил правителството за опасните набези на хищника и те от своя страна ме помолиха, тъй като бяхме наблизо да се опитаме да отстраним проблемния лъв. Трябваше да бъдем изключително внимателни, за да не усети хищникът, че на територията му са се появили хора. Затова още с пристигането си във фермата предприехме разузнавателен поход към мястото на последното нападение. Местните тракери използваха ферментиралите зелени остатъци от вечерята на щраусите разпръснати наоколо след масовото клане на побеснелия за кръв лъв, за да покрият следите ни. Гледката не бе никак приятна и разказа на домакина ни за кошмарната си среща с една гладна лъвица още повече нажежи атмосферата, а местните ловни водачи започнаха грижливо да проверяват оръжието си. Той разказа как хищната котка го изненадала от засада докато се връщал от лов към фермата. Докато го наближавала с големи скокове той успял в последния момент да я простреля но не фатално. Голямата котка го повалила на земята захапвайки го за главата но той успял да сложи ръцете си пред гърлото си преди да го задуши животното. Страховития хищник опитал да го изкорми, но захапал колана му и затруднен от трудната жертва решил да го завлече в гъстите храсти, където да го довърши. За щастие приятелят му минавал наблизо и чул шума от борбата докато лъвицата се опитвала да разкъса падналия. Носел малокалибрена пушка, но без да се замисля прибягал до борещите се и отнесъл мозъка и с един изстрел от упор. Разказът на домакина ни придружен и от грозните белези по краката, ръцете и корема му бяха смразяващо реалистични.
Докато оглеждахме за следи, видях на пътя един от щраусите, оцелели след нападението. Исках да видя колко близо мога да се приближа до огромната птица. Опънах лъка и започнах стъпка по стъпка да приближавам двуметровата птица. По-късно разбрах от собственика й колко опасно е било това. Щраусът може да разпори гръдния кош на човек само с един скок, разчитайки на силните си крайници и остри нокти. Явно обаче, птиците в тази ферма бяха полупитомни, защото не ме нападнаха, а и не бяха успели да се защитят от лъва, който бе повалил само за една вечер 3 от гигантските пернати. Явно беше, че не го е направил от глад. Жаждата за кръв и убийства бе един от симптомите на проблемните лъвове.
Придвижвайки се по прашния път, следяхме внимателно да открием дири от кръвожадния убиец и скоро ги видяхме. След обстоен оглед, установихме, че следите не са пресни и решихме да се върнем обратно във фермата, около която вероятно лъва все още се навърташе. След страховития разказ на нашия домакин, започнах често да виждам съмнителни, тъмни петна сред пожълтялата трева. Не можех да се отърся от усещането, че някой или нещо ме наблюдава. Благодарение на изострените ми до крайност сетива, успях да видя иначе невидимата сред високите храсти импала. Опънах лъка и изпратих стрелата към сърцето на скокливата антилопа. Вътрешностите на антилопата закачихме като примамка на едно дърво. Надявахме се миризмата от прясната кръв да привлече котката. Вечерта всички нервно се навечеряхме в кемпа и се оттеглихме в очакване на сутринта, за да видим дали лъвът ще се доближи до стръвта. Още преди изгрев слънце започнахме лова с повече увереност, защото имахме попълнение. Четирикракият ловец на лъвове беше известен и сред човешките си колеги със безумната си храброст. За породата Джак ръсел териер местните ловци казват че в тези кучета са преродените души на лъвовете и те никога не осъзнавали че вече са по малки. Благодарение на неговите сетива щяхме да открием невидимата сред храстите котка. Останките от щраусите бяха почти изядени, като ясно личаха пресните следи наоколо. Лъвът се беше наял добре и най-вероятно почиваше някъде наблизо, скрит сред сенчестите драки. Кучето беше много неспокойно и с лай ни насочи към следата от лъва. Следвайки посоката в която ни водеше нюхът на кучето бавно и предпазливо поехме сред буша. Вързаният на къс повод джак със сигурност щеше да скочи на лъва, ако беше свободен, тези кучета са наистина безумно смели и мога да ви уверя, че всяка дума за тази порода е вярна. Скоро видяхме животното, което с интерес ни наблюдаваше добре прикрито сред гъстите храсти. Имах чиста от клонки пролука в която можех да стрелям. Не беше голяма но по-добър шанс едва ли щях да имам. Опънах лъка и тетивата изпя зловещата си песен последвана от острото свистене на стрелата и тъпият звук от попадението на острието в рамото на лъва. Последва предсмъртен скок право нагоре придружен от ужасяваш гневен рев и шумно чупещите се от бягащия лъв храсталаци.
Изстрела в сърцето винаги предизвикваше едно и също движение у дивеча, независимо дали е лъв, или антилопа. Бях сигурен в смъртоносното си попадение, но не трябваше да рискуваме да повторим историята на нашия домакин, затова изчакаме половин час преди да тръгнем след лъва. Скоро открихме животното, стар лъв вероятно неспособен да хваща плячката си той бе предпочел по-лесната и достъпна храна, която хората му бяха осигурили. Отдадохме последни почести на животното, което се оказа достоен противник. Открихме следите му близо до пътеката по която предния ден бяхме минали по-време на търсенето му. Бяхме преминали на не повече от 2 метра от скривалището му и не го бяхме усетили. Шестото чувство, което ни бе накарало да се придвижваме в група ни бе спасило от засадата. Този път ни се размина без инцидент. След неповторимото изживяване, което имах, докато търсехме проблемният лъв, мислех, че никога няма да преживея същата тръпка отново. Но грешах. Всяка следваща среща с големите котки на Африка ме караше да се чувствам отново жив и нищожен пред силата, грацията и могъществото, които лъвовете притежаваха.
В следващата история искам да продължа разказа си за моя опит да събера най големите и най-опасни 5 животни в Африка. Самият факт, че исках да постигна това трудно начинание с лък караше много от професионалните ловци да ме съветват да се откажа. Имаше и някои които много сериозно се отнесоха към това ми начинание и положиха неимоверни усилия за да успея. Един от тях бе и Пи Джей Фуше, професионален ловец от незапомнени времена. Той организира за мен специално подготвено чакало в джунглата на около 40 метра от стървило за леопард. По пътя към специално приготвеното чакало попаднахме на прайд от лъвове. От всички котки лъвовете са единственият вид котки, който живее на групи. Прайдовете обикновено са от около 15 животни. Ловуват предимно женските и присъствието само на женски в тази група ме наведе на мисълта, че може би в момента те ловуват, а ние сме плячката. Скоро се появи и мъжкия, явно нетърпелив и недоволен, че все още се движим свободно по пътя и не сме сервирани за вечеря. На гневния му рев отговори само група хипопотами от реката зад нас. Въпреки явния интерес с който лъвиците ни наблюдаваха те пропуснаха открития джип, който беше смешна защита срещи мощния скок на хищните котки. Стигнахме до чакалото около 5 следобед и удобно се разположихме на земята. Изплетените от тръстика стени на укритието ни пазеха от зорките очи на горските обитатели, но пък и ограничаваха нашата видимост до амбразурата, оставена в посока на дървото с примамката.
От всякъде джунглата ни обгръщаше с множество животински звуци. Ясно различавахме единствено ръмжането на гонещите се сред лунните сенки леопарди. Не ги виждахме но поне знаехме че са наблизо. В три часа през нощта, когато първото зарево на слънцето просветли небето, леопарда, когото очаквахме се появи. Тъмният му силует беше перфектна мишена на фона на светлото небе. Аз с треперещи от вълнение ръце поставих стрелата и опънах тетивата. Докато извършвах тези действия бях изпуснал от очи силуета и когато отново погледнах към дървото с готов за стрелба лък изтръпнах от гледката. Петнистата котка явно бе доловила присъствието ни и внимателно бе тръгнала да слиза по стеблото на клона. За миг си помислих – Край това беше, когато леопарда спря и погледна право към нас. Не чаках покана и му изпратих доказателството че не се бе излъгал в преценката си. Стрелата отлетя в сумрака и изчезна в силуета на животното. Резкият пронизителен рев не предвещаваше нищо добро за нас. Бях го уцелил, но дали бе фатално?
Изчакахме около 40-50 минути и тръгнахме в сутрешния сумрак към мястото, където котката бе скочила от дървото. Както и очаквах открихме кръв и то доста явно раната бе сериозна. Ободрени от адреналина който се вливаше на талази от емоцията на ловната слука решихме да продължим по видимата следа. Не бяхме изминали и тридесет метра, когато от земята почти под краката на Пи Джей се надигна петниста сянка и със сразяващо кръвта фучене се хвърли към нас. Вече мислех, че професионалният ловец ще стреля с тежката си карабина, но той остана като гранитен блок с насочена във връхлитащият срещу него ръмжащ леопард карабина. Котката, виждайки проблясващата срещу и стомана рязко се извърна и изчезна в гъсталака. Отдъхнах си. Ако той бе стрелял трофеят нямаше да бъде признат за добит с лък и цялото ми усилие отиваше на вятъра, въпреки че от друга страна аз щях да стрелям веднага. Не съм страхлив и съм го доказал в безброй премеждия, но нямате представа колко опасни могат да са леопардите. Не случайно най-смърноносния документиран човекоядец е бил леопард.
Леопарда от Рудрапряг може би сте го чували. На въпросната котка приписват над 125 убити и изчезнали възрастни и деца. А когато най-накрая била убита от известния британски ловец Джим Корбет през 1925 г. В тялото му били открити няколко оздравели стари рани и куршуми и въпреки тях леопарда бе успял да тероризира няколко села в продължение на дълги години без да бъде заловен. Отново бяхме на косъм от най-лошото, започваше да ми става навик да се забърквам в опасни ситуации, но това не бе нищо в сравнение с това, което ме очакваше при лова на слонове. За този разказ обаче ще трябва да почакате, защото още не съм свършил с големите хищници. И така оставихме леопарда на спокойствие.
При близката ни среща бяхме успели добре да видим раната и тя определено изглеждаше смъртоносна. Според Пи Джей ставаше въпрос за още половин час. Така и стана, след час намерихме петнистата котка на 50 метра от последната ни среща. Голям мъжки леопард, страхотен трофей за всеки ловец а за мен като ловец с лък това беше просто невероятен успех. Това бе частта от приключението ми в Африка преди близо 10 когато тръгнах по стъпките на големите котки и опасната петорка. Ако не съм ви досадил с прекомерното си увлечение по лова с лък в следващия брой на списанието ще ви разкажа за срещата ми с черната смърт на африканските савани – биволите. Пожелавам успех на всички читатели на това прекрасно списание и ако имате въпроси с радост ще ви отговоря в едно ексклузивно интервю за моя добър приятел и главен редактор Роби и най доброто българско списание за лов Сафари ченъл. Изпращайте въпросите си на този адрес info@ultimateshot.us и аз обещавам да отговоря на всеки от вас а може и да се видим следващият месец, когато ще посетя вашата прекрасна страна във връзка със световната премиера на втория сезон на моите ловни приключения. Ще можете да ги гледате по свободния онлайн канал Сафари ченъл.
Автор на текста : Арчи Несбит и Владимир Дончев
