Завръща ли се рисът по българските земи?

Рисът има силно тяло и високи здрави крака. Целият е покрит с гъста козина, която расте дори между пръстите на лапите му. Там рисът има специални ципи, които му помагат да върви по мекия сняг, без да потъва в него. Същото приспособление му помага да не оставя следи дори в меката почва.  През зимата от долната страна на лапите на риса порастват дълги косми, които допълнително облекчават преминаването му през пухкавия сняг. Интересен факт е, че когато се движат по снега, рисовете вървят по специфичен начин. Задните им лапи стъпват точно в отпечатъците, които са оставили в снега предните две лапи и така потайната котка остава незабележима в ловния си ареал. Когато напада жертвата си, рисът може да скача на големи разстояния – във възможностите му е скок до 4 метра. Хищната котка се движи предимно по земята, но с лекота се катери и по дърветата, където любимата му плячка са глухарите. Не е случайно, че завръщането на риса по нашите гори съвпада с повишаването на популацията на глухарите. Единствено масовата сеч в старите гори може да спре този процес, но надяваме се, когато правителствените чиновници видят филма да се осъзнаят и да спрат безразборната сеч. През зимните месеци тази котка за разлика от своите събратя, живеещи по на юг се преоблича в нова премяна. Козината на риса е гъста, пухкава и много дълга. Космите на риса достигат до 6 сантиметра дължина. Зимната козина е по-гъста и варира от сива до светло-сиво-кафява. С този цвят и окраска откриването на котката в гората през зимата е почти невъзможно. По корема, шията и брадичката козината е бяла през цялата година.  В някои части на Европа, както е и в България, рисът е изчезнал в резултат на избиването му от хората или се среща рядко и е с нестабилна популация. Района на Карпатите на нашата северна съседка Румъния е мястото с най-голяма численост на риса. В последните години тя се доближава дори до тази на Финландия. Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня. Обикновено в светлата част на денонощието те спят в най-гъстата част на гората или в малки пещери и големи хралупи. Възрастните рисове живеят сами. Рисът е териториален и не е свикнал да извършва големи миграции. Единствено липсата на дивеч в даден район би го принудило да се премести, затова повишаването на дивечовите запаси в някои наши планински райони привлича хищника от Румъния, където е пренаселено.