Кавказките планини – Средно кавказки Тур
Здравейте приятели ловци и любители на дивата природа. Знаете кой е Арчи Несбит или ако не знаете, първото което незаменимият и мъдър дядо гугъл ще ви каже е, че този човек е най-добрият ловец с лък в света с над 100 световни рекорда. В този лов трябваше да ловуваме на руската територия от кавказките планини в търсенето на турове. „Чакай малко, ще кажат осведомените – в Русия ловът с лък е забранен!“ точно така в Русия поради някаква непонятна причина останала още от времето на комунизма ловът с лък е забранен, точно това е причината Арчи да ловува с оръжие различно от обичайното му. Този път той е заменил лъкът стрелящ смъртоносно на 100 метра с 10 пъти по смъртоносната и далекобойна пушка Bransner.
Пътуването ни в Русия започна на 25ти Септември сутринта, след като бяхме преспали една нощ в Москва. След 5 часово уморително друсане с УАЗ-ка по всякакви пътища се добрахме до гр. Минералние Води. На другият ден ни предстоеше същинското пътуване към спай кемпа, който щяхме да направим високо в кавказките планини на границата с Грузия. Същата вечер трябваше да преспим в базовия лагер заобиколени от удобствата на цивилизацията, а на другия ден щяхме да се сблъскаме със суровите и стръмни Кавказки планини. Още не бяхме оставили багажа си по стаите, а нашият водач Владимир Кашчеев вече ни приканваше Арчи да тества карабината си. Може би той, също както и аз бяхме любопитни да видим как ловеца с лък ще се справи с пръчковата карабина Bransner. Поради липса на стандртна мишена взехме една като за въздушна пушка и я поставихме на дистанция от около 520 метра. Не мога да ви опиша учудването на Владимир след първия изстрел на Арчи. Не разбрах защо докато не погледнах през неговия бинокъл. Това което виждах през 20 кратното увеличение на камерата ми даде само бегла представа, че Арчи е уцелил. Но с бинокъла ясно видях дупката от куршума на няколко милиметра от центъра. За да бъде 100% сигурен в уменията на ловеца и да за се убеди, че това не е случайност той накара ловеца да направи 2-ри изстрел от 600 метра. И този път звукът от изстрела ме остави нечуващ за няколко секунди. Този път Арчи напълно унищожи мишената и разскъсаните от рикошета хартийки се разлетяха по скалите. Вече бяхме убедени, че ако видим тур на дистанция под 600 метра, щеше да е 100% сигурно че Арчи ще го свали. Това бе добра новина за нашия домакин и както повелявали руските традиции според него добрите новини трябвало да се поливат. Затова в последващите няколко часа се впуснахме в изучаването на руски тостове. На другият ден още призори бяхме готови за тръгване. Колата обаче ни взе чак по обяд с извинението, че бяха търсили нови „обувки“ за конете. Леко разочаровани от това забавяне тръгнахме на път. Пътят ни водеше все повече измежду високи скалисти хребети и каньони. Спряхме в един такъв пролом, където бързоводна река в продължение на милиони години бе прокопала живописно ждрело. Скалните водопади високи по над 40 метра придаваха на пейзажа приказна нотка. Почти като в приказките се появиха 4 млади девойки, които с шумни хихикания помолиха Арчи да се снима с тях. Бяха познали ловеца от неговото шоу по телевизия Охота и Рибалка.
След това неочаквано внимание продължихме по пътя към снежните върхове на хоризонта. От двете страни на черният път по който пътувахме се редуваха красиви природни пейзажи.Отвесни скални масиви високи по 200-300 метра се редуваха със зелени пасища подобни на Алпийските. На един от хребетите видяхме множество парапланерсити, които скачаха в бездната под тях уповавайки се единствено на силата на вятъра. Теченията ги подемаха и ги пращаха високо в синьото небе раздрано в основата си единствено от най-високият връх в Европа Елбрус. С височина от 5642 метра това бе неоспоримият рекордьор на стария континент „Красив като смъртта“ доста вярно описание, като се има предвид смъртта на един от парапланеристите, същият ден в който ние минахме под тях. За неговата трагична кончина в скалите научихме на другия ден от нашият местен водач.
Отдавна бяхме забравили плавното пътуване по асфалт и както казваха местните за бившият СССР властта на болжевиките свършва заедно с асфалта. Така и тук бяхме вече близо до границата с Грузия и скоро трябваше да сменим джипа с коне. В подножието на скалистите кавказки планини ни очакваше Омар и няколко егера, които натовариха багажа ни и хранителните припаси на 6 коня. Посоката в която конете ни водеха минаваше между два от весни склона. Пътечката широка не повече от 2 педи лъкатушеше над дълбока урва на дъното на която течеше буен поток. Всяка погрешна стъпка на коня щеше да бъде фатална и за животното и за ездача. За щастие не се стигна до инциденти, като изключим дългото падане на една торба по време на последващото ни изкачване към върха. Добре обучени и свикнали на екстремалните условия в планината, конете успешно пренесоха багажа ни по почти 60 – 80 градусовия склон, където дори ние хората едвам успявахме да пролазим нагоре. След близо 2 часа изключително труден преход изкачихме стръмният рид и пред нас се откри просторна падина, водеща до следващият по висок склон на планината. Поседнахме да починем преди да предприемем последният преход до базовия лагер. Арчи почти на шега започна да оглежда околните хребети и като че ли, за да се убеди сам себе си тихо каза: – Тур…виждам 2 тура!
След което извика на Омар и му посочи мястото. И аз се загледах в тази посока но нищо не видях. Зрението на ловците подпомогнато от оптиката на бинокъла не можеше да се сравни с моята 20 пъти увеличаваща камера . Докато се опитвах да открия тура в малкия визьор ловеца и егера вече бяха скочили на седлата и ми се наложи доста да притесня моя кон докато ги настигна по стръмния склон. След 10 минутна бърза „езда“ доколкото може така да се опише, комбинацията от изгарящото желание на ловеца и здравият разум на коня. Стигнахме до мястото, където Омар ни каза да слезем от конете. От тук нататък започнахме да се промъкваме, прикривайки се зад големите скални късове и пълзейки в ниската трева. Скоро буквално цялото ни усилие отиде на вятъра, защото той се обърна и точно преди да се доберем до позицията за стрелба Туровете ни усетих и побягнаха нагоре по склона. Не бяхме много притеснени от неуспеха, защото това все пак беше само първият ни ден тук. Сега, като се замисля и се радвам че не се бе удало на Арчи да стреля, защото ловът ни щеше да е приключил още преди да е започнал. А и животните, доколкото успях да видя не бяха от най-възрастните екземпляри. И така след този обнадеждаващ старт очакванията ни за предстоящия лов се повишиха неимоверно. За мен че ще мога да снимам турове а на Арчи че ще може да стреля по тях. Остатъка от пътя до лагера мина неусетно в планове за лова. Разпънахме палатките на много удобно място точно до каменен порутен зид на древна постройка.
Големите каменни блокове подредени в кръг предполагаха, че е било ползвано за защита от обитателите му. Нямахме търпение да потеглим на разузнаване и веднага щом и последното колче на палатката бе забито последвахме ловният водач нагоре към върха. Нямахме обаче време да го изкачим и на половината път преценихме, че стръмният, осеян с каменни сипеи стръмен склон ще бъде трудно препятствие през нощта. Сутринта станахме в 04:30 пихме кафе и поехме по източния склон на извисяващата се над нас планинска верига. Движехме се бързо и след 30 минути вече бяхме на хребета, от където се откриваше шеметна панорама към съседните склонове. Егерът ни даде знак да се снишим преди да излезнем на височината. Зад последните хълмчета ни очакваше интересно предстваление. По склона на километър от нас се придвижваха няколко кози.Лежейки на върха успях да заснема виртуозното им придвиване над бездънните пропасти под тях. Бяха доста далече за сигурен изстрел и освен това приоритета ни бе Тур. Оставихме красивите животни и продължихме по билото. Въпреки че не изглеждаше опасен наклонът на склона и мократа хлъзгава от сутрешния скреж трева можеха да ни изпратят в бездната под нас за секунда. Вниманието ни бе допълнително обострено и от разкза на нашият егер за трагичния инцидент отнел живота на известен ловец точно тук в тази планина. Не правехме стъпка без два от трите ни опорни точки да са добре окрепени на земята. В края на билото върхът изтъняваше до няколко метра ширина и се наложи да пълзим по 80 градусов скат, завършващ на километър надолу в острите скали. Като се абстрахираме от опасността, положението и позицията ни бе доста удобна за наблюдение – напърно излегнали се и в същото време почти изправени. Цял час оглеждахме склоновете. Освен няколко кози не можахме да видим друго и внимателно се спуснахме обратно към спай кемпа.
Спускането както винаги бе по-трудно от качването и на няколко пъти предизвиквахме каменопади. За щастие живи и здрави се добрахме до кемпа. Там върху двуметров скален къс покрит с жълт найлон ни очакваше традиционно приготвен гулаш. Хапнахме ,пийнахме и после дремнахме за час. В три следобед поехме отново нагоре към върха. Прехода бе доста изморителен и след час и половина непрекъснато изкачване по свлачища камъни и треви се добрахме до удобна позиция на около 700 метра от билото. Залегнахме и се прикрихме зад няколко скални къса. Очаквахме група турове да се появи както егера предполагаше, преди на смръчаване. Времето в планината е доста непостоянно и скоро това правило се потвърди за пореден път. Облаците които се бяха появили в ранния следобед сега се снишиха и скоро се появи и мъгла която забули върха и скри от нас билото. Непостоянството на времето от което толкова се бояхме допреди час сега беше нашата единствена надежда . Появилият се силен страничен вятър щеше да ни помогне в този труден момент. Под напора му мъглата по върха се разпокъса на огромни парчета и се понесе встрани откривайки ни за кратки интервали видимост към върха. Мъглата се бе спуснала за не повече от 15 минути и за това време туровете бяха успели да се придвижат по половината протежение на билото. Виждахме как Арчи се готви за изстрел. Условията бяха изключително неблагоприятни. Слънцето освен, че се бе придвижило наполовина зад хоризонта бе скрито и от облачната мъглива пелена. Светлината бе толкова оскъдна и процепите в движещата се мъгла даваха толкова малко време за реакция че бе немислимо да се стреля. И за пореден път Арчи взе най-доброто решение. Изчакахме мъглата да покрие за пореден път туровете и под прикритието на падащият здрач се запромъквахме надолу. Отне ни повече от 3 часа, за да се спуснем безшумно и незабелязано по каменните сипеи.
Вечерта край тежката маса, без огън и без никакъв шум хапнахме набързо и се мушнахме в спалните чували. Някъде над нас на окло три кирометра бяха туровете. Не бяха ни видели и не би трябвало да са си отишли от любимото си място за хранене. Сутрешното кафе бе по скоро късно вечерно, защото в 2 и половина сутринта бяхме готови да поемем по пътеката до върха, където очаквахме да са туровете. Трябваше да се доберем безшумно и незабелязано на 500 метра от тях. Безшумно и незабелязано в пълна тъмнина по този наклон покрит с камъни и свлачища очакващи и най-малкият натиск, за да се превърнат в оглушителна и смъртоносна лавина от скали. Задачата бе почти невъзможна. Отне ни почти три часа да достигнем мястото набелязано от егерите. На всяка стъпка опипвахме камъка, върху който трябваше да пренесем тежестта си. На няколко пъти бяхме на косъм от провал, а дори веднъж успях да хвана камъка, разлюлян от човека пред мен преди да полети надолу по склона. Времето едва пълзеше както и ние и вече бях се отказал да проверявам колко има до върха и гледах само в краката си, когато Омар спря и ни даде знак да се прикрием. Свряхме се между големите скални късове и притихнахме в очакване. Скоро различихме животните които Омар бе забелязал отдавна в непрогледния сумрак. Бяха се събрали точно под върха на билото и се приготвяха да преминат отвъд по обичайният си маршрут. Светлината още не бе достатъчна за сигурен изстрел. Слънцето вече загатваше за идването си и силуета на скриващата го планина ставаше все по отчетлив и отсечен на фона на оранжевото сияние. Трябваха още 5 минути и щяхме да имаме достатъчно светлина за видео и изстрел.
Напрежението растеше с всяка изминала секунда и Арчи вече не отделяше окото си от оптиката на пушката. Ако го направеше щеше да изгуби малкият силует на тура почти невидим за невъоръжено око на 500 метра. Очаквах всеки момент първите слънчеви лъчи да раздерат сумрака, когато групата от туровете се раздвижи. Тръгваха да се прехвърлят през хребета сега беше момента „стреляй Арчи“ безмълвно мина през ума ми като мълния и чух тътена от изстрела да изпълва и оглушава ушите ми. Нямах визуален контакт с Арчи, защото също като него следях животните през моята оптика, но вече знаех че е стрелял. Повече от 2 секунди с надежда оглеждах животните, за да видя ракцията на засегнатото животно. На третата секунда един от туровете седящ най близо до небосклона се изпъна назад и се преобърна през скалата върху която стоеше. Чух неистовите радостни крясъци на егерите и исках да заснема този първи момент на екстаз, но не можех да отделя камерата от летящото по склона тяло на тура превъртащо се в последен смъртоносен танц по скалния сипей. Повличайки по пътя си скали и прах тура зрелищно се спря на двеста метра по склона. Сега вече бе моят миг да се поздравим за невероятният успех на ловецът с лък отстрелял само с един изстрел голям среднокавказки тур със своето почти непознато за него огнестрелно оръжие. Първите лъчи на слънцето станаха свидетели на нашата радост и помогнаха да направим снимките, които виждате тук. След високопланинската фотосесия и интервюата за шоуто „Перфектното попадение“ което българските ловци ще могат скоро да гледат по новия ловен канал Сафари ченъл, започнахме бавно да се спускаме по каменните урви. След час вече бяхме долу и празнувахме по руски обичаи този невероятен успех още на втория ден от идването ни тук в кемпа на 2800 метра височина. Докато привършвахме 2-та бутилка водка Омар се върна с кожата и трофея натоварен на един от конете, на когото въобще не се нравеше миризмата на дивото животно. Появяването му бе знак да отворим и третата бутилка. Той ни направи знак да се огледаме докато отпиваше с големи глътки направо от шишето. Докато презнувахме не бяхме забелязали коренната промяна на времето. От изток като стена идваха тъмни облаци и непрогледна мъгла. Не можех да повярвам че допреди час нямаше никакви признаци че времето ще се разваля и ето на сега планината отново ни изненадваше.
Нямахме никакво време и ако не искахме да прекараме следващите няколко дни затрупани от сняг в планината трябваше да действаме светкавично. Събрахме набързо багажа и поведохме конете в гъстата мъгла. Запръска дъжд и спускането на скалната пътека започваше да стане доста опасно. Конете вече не можеха да разчитат на твърдите си подкови защото водата размиваше земята и правеше скалите хлъзгави. Добре че поне мъглата малко се разнесе за да можем да следваме водачите. Един час ни трябваше, за да се спуснем до подножието на планинския склон, където на идване не бяхме обърнали внимание на огромния пещерен свод, в който сега се приютихме от дъжда. Висок 20 и широк 60 метра по тавана му имаше някаква черна субстанция. Помислих, че са следи от огън и не му обърнах внимание, но Омар ни заведе до стената, покрита с черното вещество и ни разказа, че това е целебно мумио, с което древните обитатели са лекували раните и болестите си. При по внимателно вглеждане наистина разпознахме хилядите белези, оставени по скалата при изстъргването на въпросната субстанция. Не знаехме какво е, но знаехме, че всичко, което има лековити свойства може и да убива, затова предпочетохме да продължим похода си в дъжда. Чак по-късно разбрах, че сме видели един от най-необяснимите природни феномени наречен „кръвта на планината“ чиято стойност бе по висока от тази на златото. След 30 минути вече бяхме в селото и както си бяхме мокри до кости се скрихме от дъжда в двора на Омар, който ни нагости с пресен топъл хляб, домашно сладко и водка. Сбогувахме се с Казбек, Едемен и Омар като им благодарихме за топлото гостоприемств о и отличният лов. Натоварихме багажа на джипа и поехме към базовия лагер в Минералните Води, където щяхме да починем, да се изсушим и да се подготвим за следващият ни лов тук. Този път за кубански тур, но за това ловно приключение ще ви разкажа в следващия брой.
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
