Ловни приключения на Мавриций
Здравейте, приятели ловци и любители на дивата природа. В миналият брой на списание „Лов и куче“ ви разказах, как Арчи се сдоби със 100-ният си световен рекорд. Въпреки, че трофейното животно от вида елен руса (Cervus timorensig Rusa) не бе точно този екземпляр, за който бяхме пропътували хиляди километри до остров Мавриций, ловеца все пак бе отстрелял достатъчно голям трофеен мъжкар, за да застане на първо място в книгата с трофеите на Сафари Клуб Интернешенъл. След като задачата, която си бяхме поставили бе завършила успешно, вече можеше да се впуснем в лова на фазани и диви прасета на острова. Още на следващия ден нашия домакин ни бе организирал ловен излет за пернат дивеч. Бяхме поканени от местен ловен клуб да участваме в гонките за дребен дивеч ,зайци, диви котки, няколко вида фазани и други екзотични птици. Бързата закуска в 8 сутринта в ловната хижа бе просто повод, за да се запознаем с ловците. Всеки искаше лично да се ръкува с известният ловец. По време на този лов Арчи щеше да ловува с една от гладкоцевните пушки, предоставени му от домакините, а лъка му щеше да почива до ранния следобед, когато щяхме да ловуваме диво прасе на ход. След кратък инструктаж всички взеха оръжието си и напълниха джобовете си с патрони. За 10 минути бърз ход стигнахме до пусиите, като междувременно 4 ловни кучета сновяха пред ловците и на няколко пъти фазани с типичните си трефожни крясъци се издигаха от храсталаците и след резките изстрели политаха главоломно към земята. Ловната слука на най-близко стоящите ловци вече бе доказана и още преди началото на същинските гонки имахме 3 фазана и 2 заека. Докато приближавахме пусиите още едно животно бе надушено от кучетата и те бяха застинали в очакване на ловците.
Командата на водача им ги освободи от вцепепението и те скочиха в храстите. Най-близо бе Арчи, готов за излитащите птици, но от храстите с невероятна скорост изскочи дива котка. Ловеца не бе готов за такъв развой, но въпреки това успя да стреля два пъти по пъргавото животно. Така и не намерихме дивата котка, но домакините бяха доволни, че все пак хищника е получил доза съчми и едва ли щеше да ловува отново техните фазани. Когато обработим видеокадрите ще можем да видим на забавен кадър тази ситуация, развила се за няколко секунди. Ловът продължи с гонка сред ниските храсти. 10-12 гонача с кучета бяха заели позиция пред ловците и сега бяха започнали с викове да се приближават към пусиите. Като по команда започнаха да се вдигат с шумни крясъци по един два фазана и прелитайки над пусиите давха възможност на ловците да се изявят с точността си. На няколко пъти Арчи успя да направи дуплет. Дори един от шумните едри фазани след точната му стрелба се взриви в облак от пера на около 10 метра пред ловеца и падна в краката му. Невероятна гледка, особено когато е заснета и на забавен каданс с кристално качество в 4К резолюция. Такива моменти не могат да се опишат – трябва да се видят, но поне това е гарантирано за тези от вас, които следят приключенията на ловеца по Хоби Лов или по Охота и рибалка. След като вятъра отнесе ефирното оперение останало от свалените на пусията фазани, гонката приключи. Арчи събра 4 мъжки фазана една женска и едно гинифо. Време беше за почивка и всички се върнаха обратно в ловната хижа за обяд. След многобройните и изкусно приготвени видове месни деликатеси, наричани тук карпачо успяхме да опитаме и прясно смляно току-що изсушено ароматно кафе. Домакините ни притежаваха огромни обработваеми площи на острова и отглеждаха захарна тръстика, кафе, палмови насаждения и всичко, което това райско кътче можеше да предложи на предприемчивите и гостопремни бизнесмени. Благодарение на техния успешен бизнес бе възможно и интродуцирането на елените като ловен вид тук на Мавриций. Те се бяха погрижили да създадат сигурно място и за опазването на големите сухоземни костенурки, обитаващи острова от хилядолетия. В оградената с големи скални късове площ близо до ловния дом имаше 10-тина костенурки. Всяка една бе с диаметър на корубата поне един метър. Ленивите великани нямаха нищо против да се снимаме с тях. Дори им бе изключително приятно някой да ги чеше по грубата кожа на вратовете им и се изпъваха при всеки допир, като жирафи в усилие да предоставят възможно най-голяма площ за чесане на двукраките доброволци. Арчи до такава степен се сприятели с един прастар мъжкар, че костенурката му позволи да се качи на корубата му. Въпросната костенурка домакините ни кръстиха Арчи, на името на своя приятел и обещаха, че от днес нататък той ще получава допълнителна дажба кактуси.
След раздялата ни с ловците и гиганските костенурки времето бе доста напреднало и обедните жеги бяха отстъпили място на следобедния бриз откъм морето. В така поносимата температура от около 28 градуса щяхме да опитаме късмета си в лова на ход на диво прасе. Лионел ни поведе към една част от ловните територии, разположени най-близо до дивата и непроходима джунгла. Там, в едно дере усетихме неповторимото присъствие на прасетата. Първо ни обгърна невероятната им смрад. След което видяхме в калта хиляди стъпки, останали от дивите свине. В резултат на редовното подхранване на това място може би обитаваха няколко стотин животни. Разбира се, не видяхме нито един от хитрите глигани. Ловния водач ни направи знак, че ще чакаме. Половин час нищо не се случи и решихме да пообиколим наоколо. Докато се изкачвахме по хълма, обрасъл с ниски храсти забелязахме точно на върха едно прасе. Лионел се снижи и даде знак на Арчи да го последва. Бавно и внимателно го доближихме на около 30 метра. Нямаше чиста видимост, но храстите бяха сухи и рехави и Арчи реши да стреля. Опъна тетивата и пусна стрелата с двуостро острие през храстите. Очаквах прасето да изквичи и да побегне, но то само издаде кратък и пронизителен рев и остана на място. Когато го приближихме видяхме стрелата да стърчи от безжизненото тяло. Острието бе преминало през врата му и бе прекъснало гръбначния стълб. Животното бе умряло на секундата и дори не бе разбрало какво му се е случило. И през този ден бяхме изцапали остриетата на стрелите в кръв. Ловната слука ни следваше по петите. На другия ден рано сутринта се качихме на луксозна моторна яхта с две нива. Въпреки, че не беше точно сезонът за риболов на мерлин, щяхме да опитаме късмета си. Първата ни цел бе близо до рифовете край брега. Исках да снимам с подводната си камера играта на делфините. За целта трябваше да скоча пред тях, а те минаваха под мен. Водата бе изпълнена с изсвирванията на интелигентните млекопитаещи.
Когато приключих със снимките и се качих на лодката бяхме готови за риболова на мерлин. Опитните риболовни водачи пуснаха няколко огромни силиконови примамки след лодката. Изкусно оформените октоподи и разни неиндитифицирани синьо-лилави животни с блестящи ресни щяха да са стръвта. Капитана с вещина насочваше лодката и оглеждаше океана за присъствието на морски птици близо до повърхността. Скоро открихме едно такова струпване и в момента, в който преминавахме край пикиращите над водата хищници, въдиците засвириха. Първо една и веднага след нея още две. Арчи сложи колана и започна да тегли едната, а капитана и един от моряците се заеха с другите две въдици. Дебелите влакна и огромните макари подсигуриха улова на дърпащите с две ръце рибари. С доста усилия Арчи бе успял да изтегли до борда на лодката голямата близо 60-70 сантиметра туна. С ловко двежение третия моряк изтегли сребристо-огледалната риба в лодката с помощта на дълга кука. След това и от другите две въдици изтегли още 2 близнака на първата туна. Всички си приличаха по размер и форма. След като прибраха въдиците за наша най-голяма изненада започнаха да приготвят току що уловените 3-4 килограмови екземпляри за пускане обратно във водата като стръв. Сложиха осигурително влакно през устата им и ги пуснаха зад лодката на още по-дебело влакно. Влачихме стръвта така в продължение на повече от 2 часа, но слука нямаше. Дори отказахме да се приближим до сините китове, плуващи на няколко километра от нас, за да опитаме късмета си в риболова на мерлин, но за жалост слуката на лова не ни помогна в морето.
Така протече сутрешният риболов. Следобяд щяхме да се опитаме на ход да отсреляме още някое прасе и може би някой фазан. Както го бяхме планирали, така и се получи прекрасното прохладно време, благодарение на облаците само помогна за уникалния лов. Арчи успя още докато подхождахме към хълмовете с прасетата да отстреля два фазана и пропусна други два. Не е лесно да се уцели единственото уязвимо за стрелите място в основата на врата. След няколко снимки с красивите птици продължихме хода си към крайната ни цел в търсенето на прасетата. Но слуката, която ни споходи не можеше да бъде случайност. Бяхме пропътували няколко хиляди километра със самолет и бяхме дошли тук на остров отвъд Африка с намерението да ловуваме едно определено животно и то се бе скрило още през първия ни ловен ден. Така и не го видяхме повече, но ето, че сега всички стояхме в края на една поляна, а от другата й страна в присъствието на няколко женски и един два младежа стоеше нашия старец. Невероятните му трофейни рога бяха маскирани със сухи треви и храсти, но това бе той. Грешка нямаше. След като Лионел и Арчи се отърсиха от изненадата, с трескава бързина се върнаха в гората и започнаха обход по края и за да доближат стадото. Вятъра бе замрял, сякаш за да ни даде шанс да се приближим незабелязани. Когато разстоянието до стадото стана около 30 метра една от женските ни усети и даде знак с изсвирване на останалите да се оттеглят.
Бяхме толкова близко, а ето, че отново старецът щеше да се имъкне. Тъй като нямаше вятър и ние бяхме добре маскирани животните не побягнаха в панически бяг, а само се преместиха на 40 метра и заоглеждаха нашата позиция с подозрение. Големият елен беше последен в стадото и най-близо до нас, но вървеше въпреки, че останалите животни бяха спрели, докато той продължи да се отдалечава. После и той спря. Арчи премери разстоянието с далекомера. Според мен си беше поне 60 метра, но ловеца прецени, че може да уцели. Вдигна легендарния си „Беър“ и опъна тетивата с неимоверно усилие. Стрелата не се забави да излети и направи плавно издигане и после се спуска цяла вечност, преди да достигне елена. Изненаданото животно въобще не очакваше удара. Пронизващият връх на стрелата го накара да отскочи високо, както си беше на място – това бе сигурен знак, че е засегнато сърцето. След високият близо 2 метра скок животното се затича по склона на възвишението. Първо бързо, а после все по-бавно докато накрая силите не го напуснаха и той величествено се отпусна върху тревата. Това беше невероятен трофей. Изключително красиво животно. Старо, много старо, но пък рогата му все още бяха в идеална форма. Лионел не смееше да ни каже, но по негово предположение този трофей щеше да удари в земята всички останали трофеи за всички видове оръжия. Бяхме много щастливи от този неочакван развой. Бързата фото сесия бе задължителна, все пак това бе едно изключително трофейно животно, което щеше да оглавява книгата с рекордите много дълго време.
С това попадение ловът ни за този ден приключи, оставаше ни само да вземем участие в традиционно организирания всяка година лов на гонки за елени. На следващата сутрин за това събитие се бяха събрали около 40 ловци. Всички те членуваха в ловния клуб, организиран от домакините ни. Благодарение на годишната абонаментна вноска, организаторите поддържаха инфраструктурата на ловното стопанство, а пък ловците получаваха възможност да отстрелят по един голям елен на всеки 2 години и по 2 по-малки и 2 женски всяка година.
Ловът щеше да започне веднага след инструктаж, на който чрез жребий се разпределиха пусиите. Гонката започна с кучета и гоначи по поляните между гъстообраслите долчинки. Елените бяха принудени да напуснат скривалищата си и сега се носеха, препускайки между пусиите. От няколко пусии се чуха далечните изстрели. В близост до пусията на Арчи засега не се бе появявало нищо. Животните преминаваха на сто – сто и петдесет метра от нас. От високият стенд, изработен от дърво с много твърда дървесина се виждаше почти на километър. Арчи държеше лъкът си в готовност, но скоро го замени с карабина. Беше безмислено дори да опитва на дистанциите, на които животните преминаваха. Той имаше квота да отстреля едно младо мъжко животно. С карабината това въобще не бе проблем и още на петата минута ловеца бе повалил едно животно с къси и тънки рога. Ловния водач слезе от стенда и отиде да провери селекционното животно. Когато го доближи на две крачки спря и го загледа с почуда. После го приближи и вдигна единият му крак. След като го пусна, пак погледна към главата му, окичена с малки рогца. Професионалният ловец изглеждаше много, ама много объркан и дори започна да се чеше по главата в усилието си да проумее нещо. Скоро разбрахме какво е причинило объркването му. Отстреляният млад мъжкар всъщност се бе оказала женска с рога. Такава мутация никой не бе виждал през последните 17 години. Това изключително рядко отклонение от природните закони беше с шанс да се случи половин милион към едно. Сега можем ли да отречем че ловния ни късмет ни беше споходил на остров Мавриций ?! След края на гонките направихме снимки с всички повалени животни пред ловния дом.
Ловът бе приключил за нас, но оставаше да посетим няколко от забележителностите на острова. Само бегло ще спомена една от тях, която много ни напомняше на една от българските забележителности край Черно морето. Веднага ще се досетите за какво говоря. Близо до брега на океана се извисява на около 300 метра височина един огромен скален масив. Отвесните му стени са толкова недостъпни, че робите избягали на него за да се спасят от своите колониални поробители. Когато войниците на робовладелците се опитали да ги хванат те предпочели да скочат от скалите, но да не попаднат в робство. Над 300 души са скочили в бездната, предпочитайки да умрат пред това да загубят свободата си. Силата на вярата на хиндуистите ни даде повод да посетим и най-големия хиндуиски храм на острова. Статуи на различните превъплащения на Вишну са разположени във водата близо до брега на красиво езеро с диаметър няколко километра. Вярващите нагазват в плитките води край брега, за да оставят даровете за своите божества. В непосредствена близост, на малко по-голяма дълбочина имаше хиляди разноцветни рибки с големина от няколко сантиметра до една педя. До вира се бе събрало огромно множество и ги хранеше с хляб и отвреме на време хората надаваха възгласи на възхищение и сочеха нещо във водата. Ние бяхме достатъчно любопитни, за да се присъединим веднага, за да видим големите риби, които хората вероятно виждаха. Изненадата ни бе голяма, когато от тъмните води под малките рибки бавно се очерта силуета на огромна змиорка. Дълга бе поне 2 метра, ако не и повече. Чудовището обитаваше свещенните води на езерото и бе достигнало тези огромни размери, благодарение на даровете които хората оставяха по олтарите във водата. Оказа се, че не е само едно. Видяхме поне още 2. След като се нагледахме на страховитите чудовища насочихме обективите си към огромната, висока 33 метра статуя на Шива. Посетихме и приказните водопади Шамарел в джунглата, както и естествено оцветените в пет цвята земни дюни.
В заключение мога да кажа, че беше едно наситено с приключения интересно пътуване. Постигнахме всичко, за което бяхме дошли, че и повече. Имахме два световни рекорда, и един мутант. Единственото нещо, което не ни даваше мира бе, че въбще нямахме време дори да се изкъпем в океана, но на финала, 4 часа преди полета ни обратно за България все пак успяхме да се потопим в сините води на Индийския океан. Сбогувахме се с Арчи с обещанието да се видим отново, но този път в Канада. В часовете, в които пиша тези редове вече ще приготвям багажа си за новото приключение с най-добрия ловец с лък. На всички вас, нашите приятели пожелавам наслука! Пазете се живи и здрави, а аз ви обещавам да ви разкажа и следващите ни ловни приключения.
Автор на текста : Сани Дончева и Владимир Дончев
Автор на снимките : Сани Дончева и Владимир Дончев
