На лов в Канада с Арчи Несбит

Здравейте приятели. Последния път когато ви разказах за успешния лов на Арчи на остров Мавриций ви обещах че ще ви разкажа и за предстоящия ни лов в Канада. Е оттогава минаха близо 2 месеца и ви дължа извинение за забавянето. Причината за това прекъсване беше усилената работа по подготовката на новото ни телевизионно шоу, което най-вероятно ще видите по „Хоби лов“ или по „Охота и рибалка“ през новата 2016-та година. Ще имате удоволствието и шанса да проверите с очите си достоверността на описаните от мен събития. И така без да губя повече от времето ви ще се впуснем направо в разгара на ловния сезон за Елк в щата Алберта. Ловът в Канада на този огромен североамерикански елен винаги е бил много вълнуващ. Ревящите самци събиращи се в групи с женските образуват стада наброяващи понякога по няколко десетки животни. Двамата с Арчи имахме шанса на два пъти да видим с очите си това внушително зрелище. А звукът на ревящите елени разкъсващ сутрешната тишина над покритата със слана прерия е най-сладкия звук който ловците в Канада не биха заменили за нищо на света. Именно този рев през мразовитите сутрини ни насочваше накъде да тръгнем в търсенето на голям Елк. Двамата с Арчи щяхме да издебваме големите елени на открито или в гората според това къде животните се бяха преместили през ноща.
Първите няколко дни от лова елените не бяха много активни. Времето беше хубаво и топло. Непривичните за сезона 25 градуса бяха принудили животните да потърсят прохладата на гората. Затова успявахме да издебнем само единични животни. Този подход ни позволи на няколко пъти да се озовем на метри от неподозиращите рогачи. Скрит сред дърветата Арчи надуваше изкустно изработената свирка с която наподобяваше ревът на женска. Два или три пъти на неговите викове се отзоваваше по някой самотен елен. Приближаваше се към нас издавайки пронизителния си рев и трошейки малките клонки на гъстия подлес. Въпреки че животните не бяха достатъчно „големи“, нямах нищо против да снимам тези вълнуващи моменти. Никога не знаехме колко голям е елена който ни доближава докато не ни приближеше на 10-15 метра в гъстата гора. Арчи винаги вдигаше лъка си готов да отпусне тетивата ако елкът се окажеше достатъчно голям. За мой късмет обикновенно ни доближаваха елени с по 5 шипа на всяка щанга. Казвам за мой късмет защото тези близки срещи на големите 300 килограмови животни в гората на разстояние от 10-20 метра са едно от най-вълнуващите и атрактивни моменти които някога съм заснемал. Арчи обаче искаше да отстреля някой голям самец с най-малко 6 шипа от всяка страна, а това ми даде възможност да заснема десетките издебвания, които ще видите в новите епизоди на „Перфектно попадение“. И така след 4 топли дни и спорадични успехи в гората решихме да сменим тактиката и един следобед се отправихме към малко езерце, където ловеца бе виждал животните да пият вода.
Прикрихме се в гъстите папрати, като преди това си направихме просека, през която Арчи да може да стреля по преминаващите животни. Беше около 3 часа следобед и вятъра духаше постоянно откъм езерцето. С този благоприятен вятър елените нямаше да ни усетят дори и ако минеха на 5 метра от нашето скривалище. След около час прекаран сред гъстия шубрак чухме приближаващия се рев на млад мъжкар. Бе ясно че е младеж поради по високите тонове които елена издаваше. Това и по продължителното изсвирване ни подсказаха, че това не е трофейното животно, което търсим. Въпреки това запазихме мълчание и продължихме да се укриваме сред тръстиката. Скоро животните се появиха. Първо край водата дотичаха два шилара и започнаха да се въргалят в крайбрежната тиня. Единия изглеждаше напълно умопомрачен от брачния нагон. Риеше с рога в тинята и хвърляше наоколо водорасли и кал. След което скачаше напред назад край брега и отново влизаше във водата. Дойдоха и 4 женски. А след тях се появи и ревящия самец. Животното наистина бе доста младо но въпреки това бе изключително переспективен трофеен екземпляр. Красивото животно носеше с благородна осанка симетрични и дълги 12 шипа на рогата си. Въпреки че Арчи търсеше подобен трофей това животно бе прекалено младо и в разцвета на силите си.
Ловеца бе категоричен, че нама да стреля по прекрасния млад елк. Затова пък аз нямах нищо против да направя наколко перфектни попадения с камерата си. Златистите отблясъци на леко надиплената водна повърхност отразяваха силуета на свелия глава за водопой властелин на гората. Снимките които успях да направя докато елкът пиеше вода ще ви разкрият най-добре красотата на този момент. Тази идилия обаче не продължи дълго. Животните явно подплашени от нещо излезнаха от водата и се насочиха към срещуположния бряг. Първоначално помислихме, че вятъра се е обърнал, защото бе невъзможно да са ни видяли в нашето укритие. Скоро разбрахме, че не ние бяхме причинили това безпокойство. Отривистия лай на койот на около сто метра от нас ни разкри виновника. После воят се приближи още повече. Елковете станаха неспокойни и започнаха да се отдалечават от езерото в посока към близкия хълм. Откъм прерията край езерото чухме воят и на втори чакал. Скоро успях да видя и снимам животните във високата трева.
Единия хищник се бе приближил на около 40 метра от нашия шубрак. Арчи пълзешком се приближи до моето укритие и му показах животното. Хищника стоеше на място и се надвикваше с протяжен вой с другия койот който бе на 100 тина метра в прерията и приближаваше. Ловеца не чака повече опъна лъка и тетивата пренесе кинетичната енергия на мощния 80 паундов лък върху стрелата. Полета и бе кратък и преди звука от изстрела да бе подплашил хищника острието и цялата стрела преминаха през койота. Животното подскочи като ужилено и побягна. Силата му достигна колкото да направи два скока и се изтърколи във високата трева. Арчи потърси с поглед втория чакал но животното не бе чакало да види какво е станало с побратимът му а си бе плюл на лапите. Както и да е този ден беше изключително ползотворен и за мен и за ловеца. Имахме две перфектни попадения – чакал отстреля с лък и елк заснет с камера.
На следващия ден щахме да дойдем отново на това място за да опитаме отново късмета си за елк. Плановете ни обаче се промениха на следващата сутрин когато видяхме, че времето се променя и гъсти облаци закриват луната. Студът бе сковал земята а скрежът по листата на дърветата ни накара да променим плановете си за лова. Започнахме сутрешния лов с дълъг преход и оглеждане на откритите поляни сред гората. Елковете сякаш бяха полудели и чувахме поне 10 мъжки. Ориентирахме се по звука за да определим накъде върви стадото. След това с много бърз ход го изпреварихме и се прикрихме край обширна поляна. Въпреки че се движехме почти на бегом преднината ни не бе повече от половин минута. Дори не успяхме да се доближим до края на гората за да се прикрием зад последните дървета. От около 30 метра в гората плътно приведени под клоните на дърветата видяхме как първите няколко млади елка се гонят през поляната и идваха право към нас. Това бе проблем защото основното стадо с големите мъжкари още не бе излезнало на поляната от другата страна на гората.
Двата елка се приближаваха през поляната и скоро щяха да навлезат в гората пред нас. Нямаше време за друго и Арчи вдигна макет на женски елк пред себе си. Изработен от плат опънат върху рамка от карбон този макет ни бе спасявал от погледите на зорките женски неведнъж. Лъжливият силует зад който се опитахме да се прикрием с Арчи не успя напълно да заблуди животните. Въпреки че не се приближиха повече към нас те не побягнаха и това напълно ни устройваше. Ние бяхме от подветрената страна така че елковете не можеха да решат дали сме заплаха. Двете животни се върнаха на поляната където по същото време вече излизаше основното стадо. Заобиколени от 15-20 женски имаше 3-4 големи мъжки. Един от тях веднага привлече вниманието на ловеца. За изстрел и дума не можеше да става. Нямаше начин да доближим края на гората без да придизвикаме паническото бягство на двамата младежи, които продължаваха да ни следят с недоверие.
Two bears fighting
Стадото тръгна успоредно на гората и ние ги последвахме прибягвяйки снишени към земята. От това ни придвижване част от животните се уплашиха и тръгнаха да бягат към основното стадо. Там животните изпаднаха в паника и всички вкупом тръгнаха в посоката в която бяхме ние. Арчи направи още 10 крачки напред и се сля с един дънер. Опъна лъка и зачака. Едва ли ще повярвате на онова, което последва. Гледката беше наистина внушителна. Цялото стадо вкупом побягна към малка та просека, която започваше от поляната и преминаваше на около 20 метра пред Арчи. В гъстите дървета в края на поляната подобната на фуния просека даваше възможност да преминат максимум две животни заедно. Всичко това се случваше пред ловеца на изстрел разстояние. Заснемах тази сцена и в околяра на камерата фиждах как първо пред ловеца пробягаха около 10 – 15 женски и млади мъжки. Всички минаха пред него в колона по един. Беше невероятен шанс за близък изстрел но и голямо предизвикателство защото животните нямаше да спрат дори и да искаха.
След като минаха още няколко женски и 3-4 от големите елени в края на колоната мярнах силуета на трофейното животно. Големият елен премина в лек тръст пред Арчи и ловеца направи проследяващо движение с опънатия вече лък с надеждата елкът да спре поне за миг. Уви това не се случи и се наложи Арчи да стреля в движение. Елкът подскочи като ужилен и вкупом цялото стадо побягна в гората. Арчи се обърна и ме погледна. Адреналина му бе толкова висок, че можех да се закълна , че очите му проблясваха от възбудата. Приближих се и заедно тръгнахме да проверим за кървави следи. Ловеца не беше сигурен къде точно бе попаднала стрелата и бяхме неуверени от резултата на изстрела докато не видяхме обагрените с кръв листа. Алените пръски се виждаха на десетки метри в посоката в която елените избягаха. Върху прясно окапалите ярко жърти листа кръвта беше ясно различима отдалече. Въпреки че нямахме търпение да последваме раненото животно трябваше да изпълним най-важното правило при лов с лък. Трябваше на оставим раненото животно на спокойствие поне за около 40 минути. Повярвайте ми тези минути ни се сториха като часове. Когато отново подновихме търсенето успяхме да постигнем много добра скорост. Алената следа се виждаше отдалече и ние почти тичахме по нея.
Въпреки, че животното бе загубило много кръв то бе изминало няколко километра преди да падне безжизнено под един бор. Побързахме да се снимаме с торфея и да го обработим за да вземем месото от близо половин тонното животно. Дългата кървава дира по която намерихме елка можеше да привлече много по опасни обитатели на гората. По време на десетдневния ни обход на гората бяхме забелязали множество следи от гризли и съдейки по следите, мечката не беше от малките. Намирането на елка ни направи истински щастливи от успешния завършек на този лов. Когато огледахме трофея се оказа , че е много старо животно с масивни и тежки рога. Това бе така наречения нетипичен трофей. Той имаше 6 шипа от ляво и седем шипа отдясно. За нетипичен трофей отстрелян с лък това животно най-вероятно щеше да се окаже в тройката на рекърд бука на Сафари Клуб. Може би да е дори и номер едно но това ще узнаем след официалната му оценка. Това беше в основни линии ловът на елк който успяхме да заснемем заедно с Арчи. В оставащите ми 4 дни заедно с ловеца бяхме на лов за гъски и белоопашати елени. Успяхме дори да издебнем голям лос в присъствието на гризли с малки но това ще видите в новите епизоди на „Перфектното попадение“.
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
Прасета и ловци

Онлайн видеотека

Лов и риболов денонощно

Нашият подарък за вас от вчера, днес и утре. Гледайте без абонамент.

Сезон за сафари – Надпреварата за монарха продължава

В епизод 56 ще проследим лова на шестима кандидата за честта да станат притежатели на новият световен рекорд на Кри Кри козирог в Гърция. Сред ловците ще видим един български ловец, двама телевизионни водещи от САЩ, двама ловеца от Канада и човека от рекламите с дивите коне на Малборо. Колко

Прочети още

Сезон за сафари – Ловът в Европа

В тези пилотни епизоди на Сафари Сийзън ще обиколим цялото земно кълбо и някои от най-интересните ловни дестинации. Ще започнем нашето пътуване в този епизод посветен на ловните дестинации в Европа от България и последователно ще преминем през Гърция, Македония, Франция, Испания, Шотландия, Унгария, Австрия, Румъния и Италия. Пригответе се

Прочети още

Часът на сръндака – Невероятния трофей

Вечерния лов ще донесе на нашите приятели един от най-невероятните трофейни сръндаци, които можете да си представите. Не пропускайте този уникален лов на сръндак с Иван и доктора.

Прочети още

Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право и сродните му права и от Наказателния кодекс – всички права запазени © Safari channel IKE

Посетете ни

  • Greece, Papazoglou 4, Kalamata, Greece
  • +30 609 83049300
  • info@safarichannel.tv

РАБОТНО ВРЕМЕ

  • Понеделник-Петък:
  • 11:00AM - 3:00PM
  • 4:30PM - 10:00PM
  • Събота - Неделя:
  • 4:30PM - 10:00PM

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ

Получавайте актуална информация за нови филми и предавания.