На лов за карибу и лос в Нюфаундленд
Здравейте приятели ловци и любители на приключенията сред дивата природа. През изминалата година неколкократно имах удоволствието да бъда канен на лов в Канада. Някои от вас може би си спомнят за невероятния лов на черни мечкиq за който ви разказах преди няколко месеца. Както може би се досещате и този мой разказ ще е за един такъв лов. Необичайното обаче е, че двамата с Арчи бяхме поканени да ловуваме в Нюфаундленд. Новооткритата земя както е буквалния превод на името и е най-големият канадски остров по източното крайбрежие на Атлантическия океан. Площа му е 109 хил км2, което е малко по-малко от територията на България. Ние щяхме да ловуваме на 10-15 километра от крайбрежието в територия в която никой не бе ловувал от 8 години. Предишният концесионер на тази ловна територия бе прекратил дейността си но всички ловни водачи от местното население все още бяха на разположение. Новият концесионер явно бе човек с размах и много средства защото хижата където ни настаниха нашите домакини изглеждаше по скоро като 5 звездна вила на два етажа с достатъчно стаи за четирима ловеца. До нашата вила на брега на кристално бистрото езеро имаше още 2 постройки. Пристигнахме в кемпа с хеликоптер но заварихме на кея пред хижата и един делтапланер. Явно нашите домакини се бяха подсигурили срещу капризите на времето, а то както скоро разбрахме бе много капризно и променливо. Освен нас двамата с Арчи с хеликоптера пристигнаха още двама ловци. Единият щеше да ловува с лък а другият с карабина. Те бяха дошли да попълнят запасите си от дивечово месо за през зимата. И двамата искаха да отстрелят по един хубав и охранен лос. Както изглеждаше щяхме да имаме люта конкуренция. В кемпа се бяха събрали трима страстни ловци двама от които щяха да ловуват с лък. Бяхме леко притеснени от факта, че ще се съревноваваме за животните край езерото, на брега на което бе изграден кемпа. Знаехме от опит, че лосовете могат да изминават огромни разстояния, когато са в размножителния период. Точно това бе и времето когато ние ловувахме, пикът на сезона.
Когато обаче на следващия ден рано сутринта се качихме в лодката, с която щяхме да се придвижим до определената ни за лов зона всичките ни притеснения за конкуренция и надпревара между ловците се изпариха, така както мъглата стелеща се над водата изчезва с първите слънчеви лъчи. Още щом потеглихме с моторната лодка на няколко пъти забелязахме по брега на езерото големите тъмни силуети на женски лосове. Пътувахме повече от половин час с лодката но езерото продължаваше да ни предлага своят удобен и атрактивен воден път навътре в необитаемите блата и възвишения. Хълмовете обрасли предимно с иглолистни растения и храсти започнаха да скриват околния пейзаж приближавайки се от двете страни на езерото. Явно наближавахме краят му или поне така си мислехме, докато не направихме широк заход покрай брега и не се озовахме в коритото на огромна бавнотечаща река. Времето започна да се разваля и буквално за половин час синьото допреди малко небе се изпълни с тъмни дъждовни облаци. В лодката бяхме двамата с Арчи и двама ловни водачи. Придвижвахме се нагоре по течението на широката река, като всички оглеждахме бреговете за наличието на животни. Търсехме карибу или лос. Половин час бавно и внимателно оглеждане на обраслите брегове даде резултат. Единиат от професионалните ловци ни показа накъде да гледаме и скоро различихме големите лопати на лоса скрит сред храстите на един хълм. Приближихме брега незабелязани благодарение на високия скат. Обраслият с храсти и редки дървета бряг не ни даваше особено голямо прикритие но Арчи реши да се опита да издебне лоса. Двамата с него и единият от ловните водачи изкачихме склона край речното корито и се озовахме на върха на малко плато.
Поляната плътно покрита с ниски половин метрови храсти завършваше в един овраг. Вече бе започнало да вали доста сериозно. Вятърът също се усили и гръмотевици раздраха небето. Шумът бе невъобразим и нямаше шанс да чуем придвижващо се животно дори и то да беше близо половин тон. Не виждах нищо от дъжда но Арчи ми показа отблясъците от мокрите лопати на лоса на няколко метра от другата страна на оврага върху насрещния рид. Лоса явно не ни бе видал. Цялото му внимание бе привлечено от една женска, която бавно минаваше по протежение на склона под него. Нямаше как да стигнем до него навреме. Местността бе прекалено открита и дори той да не ни видеше защото бе заслепен от любовната магия то женската със сигурност щеше да ни разкрие. Бяхме в безизходица но за кратко. Нашият ловен водач ни направи знак да се прикрием доколкото можем зад клоните на единственото пършиво борче в средата на нашата поляна и се приготви да имитира любовния зов на лоса. Признавам, че доста добре се справи. Звукът който досущ наподобяваше разгневен мъжкар явно много вбеси лоса, който наблюдавахме.
Той заряза женската и с бавна и клатушкаща се походка се насочи право към източника на бойния зов. Бях се прикрил доколкото можех зад Арчи а плътно зад мен чувах продължаващият да пъшка и пуфти ловен водач. Изгубихме лоса от поглед, когато той слезе в дерето на стотина метра пред нас. За кратко решихме, че се е отказал но скоро той се появи в цялото си великолепие. Обърнат право към нас окъпан от проливния дъжд лосът започна да ни доближава с типичната походка на моряк. Заплашителното му поведение не спря до тук. Той бе навел мощните си рога и с отсечени движения на главата сякаш подостри смъртоносната си корона от 20 шипа в околните храсти. За миг застана неподвижен и се вторачи право в нас. Виждах зеницата на очите му толкова близо бе той. След кратка но заплашителна пауза, в която сякаш искаше на ни порази с поглед той продължи да ни наближава. До момента Арчи не бе имал възможност за сигурен изстрел по голямото животно. Лоса колкото и бавно да се движеше все пак ни доближаваше неумолимо и скоро щеше да ни нападне ако не направехме нещо. Арчи отдавна бе опънал тетивата но стрелата така и не излиташе от лъка. Животното вече бе на по малко от 5 метра от нас и исполина се извисяваше над нашата малка групичка със застрашителните си размери. Нямаше къде да се скрием или да избягаме. В този момент бях сигурен, че животното ще ни нападне.Тогава Арчи направи нещо, което ме обърка но по късно разбрах и му бях много благодарен за хладнокръвието и безстрашната реакция. Точно в момента, когато лосът вече накланяше мощните си лопати за да заеме позиция за атака, Арчи освободи стрелата от тетивата. Но той не стреля а внимателно върна натегнатата тетива и взе стрелата в дясната си ръка хващайки я в средата като нож. Изправен пред огромния надвиснал над него лос, ловеца изглеждаше, като неравностоен противник за това колосално мусколесто животно.
Въпреки че много добре осъзнаваше опасността, Арчи направи една стъпка към лоса придружена с заплашително движение на ръката си, в която стоманеното острие проблясваше сред едрите капки дъжд. Лоса изненадан от това движение почти под носа му инстинктивно подскочи и се отдръпна. Арчи насърчен от късмета си направи още една стъпка и пак направи движение с ръката. Лоса повече не се опита да се пречка с двуногото същество пред него. Явно нямаше доверие на това невиждано досега животно. Мъжкият побягна в тръст през храстите следвайки женската, която благоразумно бе наблюдавала сцената от далече. Повече не видяхме този лос. На въпроса ми защо не бе стрелял, когато лоса бе толкова близо ловеца ми даде смразяващия кръвта и очевиден отговор. Докато лосът ни е доближавал не е имало възможност за сигурен изстрел и Арчи не е искал още през първия ловен ден да стреля без да е сигурен, че ще убие животното на място. Но когато лосът се е доближил на по малко от 20 метра Арчи е преценил, че дори и да го удари смъртоносно в сърцето лосът все пак ще има време в предсмъртния прилив на адреналин да ни достигне и да ни нападне. Затова ловеца бе предпочел да не наранява животното в такава непосредствена близост до нас. Честно казано бях леко разочарован защото щях може би да имам най-добрите кадри на близък изстрел по лос при това с 4К качество. Но все пак бяхме прескочили трапа и никой не бе пострадал а имах и заснета невероятната сцена, на която всеки може да стане свидетел в предаването „Сезон за сафари“. След преживяната тръпка и измокриени до кости решихме да продължим ловът си. Върнахме се на лодката тъкмо, когато дъждът спря. Движението ни покрай живописния бряг ни отведе до един пясъчен плаж в края на, който в колона се движеха няколко женски карибута и един мъжки. Приближихме ги с лодката без да ни забележат. Отново високият скат на бреговата ивица ни помогна да се прикрием при слизането ни на брега. Промъкнахме се сред храсталаците, от които успяхме пътьом да похапнем боровинки. Бързо открихме животните на една поляна. Мъжкият не беше достатъчно добър трофеен екземпляр и се задоволихме само с няколко снимки.
Тъкмо когато мислехме да се връщаме към лодката ми хрумна щурата идея да се опитаме да доближим животните скрити зад силуета на лос. Това е доста успешен метод за издебване на близки разстояния на всякакви животни. Арчи нямаше нищо против и извади от раницата си пластичната рамка на която бе опънат изпринтеният на плат силует на тяло в реален размер на женски лос. Той и ловният ни водач се опитаха да се приближат до малкото стадо но пътя им минаваше през гъстите боровинкови храсти. Това направи движенията им доста неестествени и животните бързо ги разкриха и си плюха на копитата. Решихме да видим накъде избягаха те затова се покачихме на близкия хълм и започнахме да оглеждаме хоризонта. Докато Арчи и ловния ни водач оглеждаха ширналите се пред нас блата аз успях да заснема изключително красивата дъга появила се след проливния дъжд.
Скоро разбрах че Арчи и ловния водач не си бяха губили времето в съзерцаване на природните красоти а бяха локализирали няколко черни точки на хоризонта. Това можеше да са само лосове но от дистанция 5-6 мили бе невъзможно да се преценят трофейните им качества. Денят вече преваляше и до 2 часа ловния ден щеше да приключи, затова без да се бавим се отправихме в посоката в която трябваше да бъдат животните. Половин час на бърз ход и бяхме вече много близо до мястото. Тук продължихме по-внимателно. Имаше рехава гора от иглолистни дървета, които обаче в комбинация с боровинковите храсти правеха доста непосилна задачата ни за промъкване. Затова поехме обходен маршрут покрай горичката. Изненадата, която ни очакваше в самия край на гората бе повече от добра. На брега на малко езеро сред дърветата се беше излегнал много стар мъжкар с масивни лопати. Поради напредналата възраст на животното повечето от шиповете му бяха износени или липсваха въобще, но това бе едно истинско трофейно животно закалено в битки и прекарало живота си без дори да е виждало човек. Бе невъзможно да го доближим незабелязано не само защото край него се движеха две женски. Реката излизаща от езерото ни разнеляше от полегналото животно. Беше малко вероятно да прекосим малката река без то да ни види. Планът ни за действие бе прост и включваше, както силуета на женската така и майсторските викове на нашият ловен водач. Предугаждайки, че лосът ще тръгне право към силуета, Арчи се промъкна на около 30 метра пред нас в посоката на животното. Когато ловеца бе готов той се обърна към нас и ни даде сигнал. Всичко бе перфектно позиционирано. Лосът в далечината бе на една линия с викача държащ примамката във форма на женски лос и накрая бях аз с камерата. Всичко бе планирано и сега оставаше само лоса да изпълни своята част от плана ни и да нападне силуета издаващ бойния вик на мъжки лос. Почти се получи, но само почти.
Лоса стана, както и очаквахме и тръгна по посока на силуета и скрития ловец. Така се придвижваше известно време но на около стотина метра реши да не пресича реката и да се приближи до нас от надветрената страна. Той тръгна покрай брега заобикаляйки ловеца и доближавайки ни от противоположната на Арчи страна. Плана ни бе добър но не сработи и сега се оказах с моята камера най-близо до лоса. Животното спря за малко на около 20 метра от нас и след, което с вече познатата ми полюшкваща се походка започна да се приближава право към мен. Стоях неподвижно клекнал в крастите но усещах, че лосът ме е видял. Първоначално животното бе тръгнало към силуета, но когато бе вече много близо реши да премери сили първо с най-малкия съперник и явно това бях аз. Ситуацията ми никак не бе розова. Нямах нищо под ръка, с което да се защитавам срешу лос. Нямаше и на къде да избягам защото от гората ме деляха около стотина метра късти храсти. Оставаше ми само да държа камерата и да се опитам да направя моите последни кадри да се запомнят. Миговете през които всичко това се случи ми се сториха безкрайни. Снимах лоса вече в много близък план и нямах никаква идея къде са Арчи и ловния ни водач. Знаех, че са някъде зад мен но не смеех да мръдна за да не предизвикам лоса да ме нападне. Още отекваха в съзнанието ми думите на ловеца след сутрешната ни близка среща с лоса. Знаех, че сега не е по различно от тогава и ако Арчи не убие по чудо на мига огромното животно, то дори и ранено може да мине през мен и да ме смачка. И тъкмо, когато животното бе на няколко метра от мен и чувах шумното му и страховито издишване преди атаката, точно тогава чух изсвистяването на стрелата покрай мен. Бях готов да отскоча от мястото си ако лоса ме нападне но изстрелът на Арчи бе толкова прецизен, че бе ударил гръбначният стълб на животното. Това попадение бе обездвижило гиганта и той се бе строполил на земята, като покосен. Арчи отиде до животното и сложи край на мъките му с една стрела в сърцето. Минаха няколко минути докато всичко свърши. В този момент бях благодарен на ловеца, че не аз съм на мястото на жертвата. След този лов и опита ми с тези животни мога да кажа със сигурност, че лосът е второто най-опасно животно след мечката гризли тук на североамериканския континент.
След уникалното преживяване и адреналина с който се бях запасил ми се стори доста лесно да пренесем разфасованият лос до лодката на около 5-6 мили от тук. Еуфорията ми мина още когато се опитах да вдигна една от раниците, в които нашите водачи бяха разпределили месото. Дори и изчистено от карантията и одрано животното бе поне 350 килограма. Добре че нашите домакини предвидливо се бяха подсигурили с един поларис от тази страна на езерото.
Когато се прибрахме в кемпа вече бе тъмно но радостта ни бе много голяма. Край масата заварихме другият ловец с лък, който също бе успял още същия ден да отстреля страхотен трофеен лос с 24 шипа. От ловците в кемпа противно на очакванията само ловеца с карабината не бе убил своето трофейно животно още първия ловен ден. Двамата ловци с лък го бяха изпреварили. Но неговият ред дойде буквално няколко часа по късно. На другата сутрин още преди изгрев слънце той бе видял от кея, че един лос е на по малко от километър по десния бряг на езерото. Спонтанното му решение да го издебне с лодката му донесе и желания трофей. Така в рамките на 20 часа всички ловци имаха своите трофейни животни, за които бяха дошли. Оставаше само Арчи да отстреля своето карибу и можеше предсрочно да повикаме самолета или хеликоптера да ни вземе. Не знам дали бяхме късметлии или просто в тази ловна територия имаше изключително много животни, но Арчи успя да се сдобие със своето трофейно карибу няколко часа по-късно. По време на дългия преход до мястото, където още на сутринта локализирахме с биноклите си стадото карибута, успяхме да видим общо 18 лоса. 7 от които женски. Тази територия бе недокосната от човешки крак за повече от 8 години, а ние бяхме първите и последни ловци за сезона. След нас в хижата нямаше да има никого и нашите стопани грижливо подготвиха чисто новата хижа за тежката зима, като заковаха капаците и източиха водата от инсталацията. Това място щеше да приеме следващите ловци след повече от 9 месеца през 2017 година. Нашето ловно пътешествие тук бе само бегло надзъртане през ключалката в необятната шир на огромните площи край езерото. Места пренаселени от лосове и карибута, които не се плашеха дори от кацащия на няколко стотин метра от тях в езерото делта планер. Надявам се да съм ви предал тръпката, която изпитах аз в това незабравимо приключение. Знам, че не мога да ви опиша красотата на това необичайно кътче от земното кълбо но ако сте с приключенски дух и искате да изпитате нещо ново елате тук. Можем дори да дойдем заедно за да направя продължението на невероятните ловни епизоди заснети тук в Нюфаундленд. Не се колебайте да се свържете с нас info@safariseason.com
Автор на текста : Владимир Дончев
Автор на снимките : Владимир Дончев
