Ловът на благороден елен в България винаги е бил мечта за ловците от цял свят. Почти всеки , който веднъж е опитал от вълнуващото издебване на ревящите в гората рогачи, се завръща за още. Никой не може да устои на желанието да опита отново и отново от вълшебния еликсир на ловната слука. Същото се случи и с нашият клиент от Латвия. Започвам разказа за този лов с малко повече подробности за снаряжението на ловеца: карабина Блазер R8 Ultima Carbon 333. Както е обичайно, когато започваме лова с непознат клиент, организирахме прострелване на оръжието, за да сме сигурни в способностите и възможностите на ловеца. Изстрелите на специализираното стрелбище на ЛРС Силистра показаха, че на него може да се довери всеки ловен водач. От 150 метра с първия си изстрел Гунтис разпръсна на малки частици половината от глинената паничка. Вторият изстрел направо я унищожи. Доволни от резултата се прибрахме в уютните стаи.
Сутринта щяхме да започнем на ход с издебване още по тъмно, за да сме близо до елените, когато се развидели. Ловните водачи от ДЛС Каракуз бяха водили непрекъснато наблюдение през последните седмици, за да локализират възможните трофейни животни. Температурите през нощта останаха много високи. Когато още по тъмно потеглихме с колата към ловната територия, термометъра все още показваше 24 градуса. Въпреки необичайно високите температури, желаният гърлен рев ни посрещна от гъсталака. Сватбуването бе започнало. Можехме да определим по звука кой елен бе достатъчно възрастен, за да го издебнем. Ерсин, нашият ловен водач имаше многогодишна практика и най-важното – ловът бе неговия живот. Едва ли са много водачите, които могат да определят с точност възрастта на животните само по звука на рева. Убедих се в неговите способности и преценка, след като ловеца настоя да издебнем едно животно, което Ерсин успя да предизвика с имитация на рев. Според водача ни то бе младо и не си заслужаваше труда, но възбудения от близкия рев ловец пожела да го издебнем. След половинчасово промъкване през лещак и къпини, доближихме ревящото животно. Разбира се, първото същество, което изскочи от гъсталака и ни забеляза, бе една кошута. За щастие, бе толкова изненадана, че вместо да се обърне и да побегне обратно към елена, тя просто продължи в панически бяг в посоката, към която бе обърната. Това напълно ни устройваше. Бе 100% сигурно, че елена ще я последва, което щеше да го доведе право на мушката на Гунтис. Така и стана. Само, че изстрел не последва, защото елена се оказа младо и перспективно животно. Може би сега е момента да споделя каква бе целта на този лов – желанието на ловеца бе да отстреля възможно най-големият благороден елен, който види. С две думи заявка без лимит! След, като всички се уверихме за пореден път в способностите на нашия ловен водач, вече бе по-лесно за ловеца да оставя ревящите в гъстото рогачи, без да ги проверяваме един по един. Тази първа сутрин ревът на елените замря много рано и се прибрахме да закусим и отпочинем в райските ни покои. На обяд опитахме специалитетите на хотела на терасата над реката. Освен красивата гледка на преминаващите кораби, се насладихме и на изискани блюда от екзотични октоподи и на не толкова екзотичен, но също толкова вкусен дунавски сом. Обилно полято с бяло вино. Не бързахме да се впуснем в лова отново, тъй като усещахме, че знойното слънце няма да позволи на елените да започнат любовната игра много рано.
Щяхме да опитаме късмета си от чакало, точно преди слънцето да започне да се спуска зад хоризонта. Бяхме добре прикрити на високото дървено, като вятър почти нямаше и миризмата ни не можеше да ни издаде. Още по светло един ревящ 10-годишен младеж изскочи на поляната пред нас. Започна любовната си игра току пред очите ни. На гърления му отривист рев отговаряше полу-тих рев от гората зад нас. По вълчата извивка на рева в началото и края на всеки зов, Ерсин прецени, че това животно е старо и заслужава нашето внимание. Зачакахме нетърпеливо стареца да се появи на сцената. Не по-търпелив от нас бе и младежа, който също очакваше този опонент, за да се докаже в битка с него. Чакахме и чакахме, а стареца така и не се появи. Точно, когато се стъмни, младият елен вече бе толкова изнервен и надъхан за двубой, че се приближи на десетина метра от чакалото. Буквално можехме да го уцелим с желъд от дърветата край нас. Сумракът започна да се сгъстява и ако не искахме да се препъваме в гората, трябваше да си тръгнем незабавно. Така мина първият ни ден. На втория ловен ден на няколко пъти успяхме да доближим скритите в гъстото елени, но нямахме късмета да ни се покажат. Просто късметът работеше против нас. Един път успяхме да се промъкнем по горски път между две ревящи групи елени и вече бяхме сигурни, че ще видим как ни връхлитат, когато забелязахме главите на няколко сърни. Те зорко ни наблюдаваха от не повече от 30 метра в поляната от дясно. Приклекнахме бавно и след това застинахме. Животните, след кратко двоумене решиха, че сме само съмнителни, но не и опасни и избягаха, без да вдигнат цялата околност под тревога с гърлен лай. Продължихме бавно да следваме горския път, а елените продължаваха да се дерат от двете страни на пътя в гъстото. Очаквахме всеки момент някое от животните да започне атака и да се разкрие пред нас. Но вместо това от гората точно зад нас, на около два метра изскочи много голям сръндак. И ние, и той бяхме изненадани от срещата си, като той пръв се опомни и с неописуемо лаене се хвърли обратно в гъстото. Възмутените му викове дълго огласяха притихналата гора. Вече нямаше и следа от елените. Така, в опити да се доближим до елените, премина активната част на сутрешния ни лов. Вечерта отново бяхме на чакалото с ясната идея, че ако отново се обади стареца и е още достатъчно светло, ще се опитаме да го доближим. Речено-сторено. Качихме се на чакалото и стареца се обади. Почакахме половин час дали няма да се реши да излезе на поляната, но нищо не стана. Затова, следвайки плана, поехме в смрачаващата се гора по посока на слабо ревящото животно. Температурата и този ден бе доста висока – на залез слънце беше около 28 градуса. Не беше изненадващо, че елените не ревяха, както много желаехме. И този ни опит бе безуспешен. Вечерта в хотела чухме далечния тътен на гръмотевици и надеждата отново ни окрили. Температурата на следващата сутрин беше значително по-ниска, но все още бе топло и задушно. Нашият водач предложи преди да тръгнем в гората, на ход да преминем с колата покрай дивечовите ниви и да проверим дали все пак елените на излезли там. Този път късмета ни се усмихна и още на първата нива, успяхме да зърнем животни. Ловеца и водача тръгнаха напред много бавно и след няколко минути от сумрака се чуха два бързи изстрела. Притичах до тях и разбрах от Гунтис, че е успял да вкара и двата куршума в тялото на голям елен. И водача, и той бяха сигурни в точните попадения, но елена не се виждаше никъде паднал в зелената люцерна.
Ерсин се обади да доведат неговото куче, преди да започнем търсенето на кръв. Според водача ни, некомпрометираната следа щеше да улесни намирането на ранения дивеч. Когато Шота, неговото Бордър коли пристигна, се уверихме с очите си за пореден път в достоверността на думите на Ерсин. Тази порода е една от най-интелигентните според няколко канадски професори. По произход от Великобритания, тези кучета се числият към породите овчарски кучета, като и до днес Бордър колито си остава най-предпочитаното от тях. Лесната податливост на дресировка и неизчерпаемата им енергия са основните причини за това. При правилна дресура Бордър колитата могат отлично да координират стада овце или друг добитък а в нашия случай и да откриват ранен дивеч.
Веднъж хванала дирята, Шота се стегна и по изпънатите й вратни жили лесно можахме да определим, че кучето е в режим на преследване. Затичахме се след нея за да не изостанем, а тя ни отведе право при падналия елен. Голямото животно бе успяло да пробяга около сто метра и бе паднало точно на ръба на гъсталака. Само един храст го бе прикривал от нашите погледи. Всички бяхме много доволни от гледката на стария елен, полегнал на една страна върху сухата пръст. Този елен беше достоен трофей за ловеца. Въпреки, че не беше гигантски трофеен екземпляр, все пак бе много старо животно и според оценката на Ерсин рогата му щяха да бъдат оценени със златен медал. А килограмите, водачът ни позна с точност до 200 грама. Когато трофея бе премерен се оказа, че е 12 кг и бе оценен на 230 точки по CIC. Това бе първият трофей за сезона, но определено няма да е последния. Желая на всеки такава слука и много здраве и безоблачни дни. Не пропускайте да видите филма, когато го пуснем по Сафари Ченъл, а дотогава можете да гледате стотиците ловни приключения в нашата ловна онлайн видеотека тук
