Здравейте приятели ловци и любители на дивата природа. Днес ще ви разкажа за най-новите постижения на най-известния ловец с лък на планетата. За тези, които не са запознати с личността на Арчи Несбит ще спомена само, че това е човекът който освен, че е получил всички възможни отличия на Сафари Клуб за своята дългогодишна ловна кариера и приносът, който има в опазването на ловуваните видове той е и единственият ловец чието ловно телевизионно предаване е обиколило буквално цялото земно кълбо. Не мога да пропусна възможността да ви се похваля, че през последната година шоуто, което е създадено от Българи от догодина ще се излъчва и на последния континет, който досега не бяхме завладели. Телевизионните екрани в Южна Америка са финалът на това околосветско пътуване на ловните приключения на ловеца. За по малко от 3 години телевизионните епизоди на „Перфектно попадение“ преминаха през Европа, Азия, Африка и Северна Америка събирайки рекордата аудитория на всички известни ловни канали. Повече от 220 милиона семейства в 57 страни по света са въвлечени в увлекателните ловни приключения на Арчи. За разлика от всички тези хора пръснати по цялото земно кълбо, които очакват с нетърпение третия сезон на предаването вие нашите сънародници ще сте първите, които ще узнаете част от историята, която ще видим по телевизионните екрани през 2016 година.
Идеята за ловното приключение за което ще ви разкажа днес се появи още през 2012 година. Тогава получихме писмо с покана да организираме сафари на Арчи на далечния и екзотичен остров Мавриций. Ловният организатор там се оказа запален почитател на МИСТЪР Несбит, както го наричаше през цялото време. Уважението и респекта който този човек таеше към ловеца така и не му позволи да го нарича с малкото му име, въпреки че станаха големи приятели по време на тази супер успешна ловна експедиция на острова. Тогава през далечната 2012 година получихме писмо от Лионел, че в пределите на ловната територия за която той отговаря се е появило рекордно по големина животно. Ловът на този остров намиращ се отвъд Африканския континет не е сред най-познатите на ловците по света. Затова след кратко проучване научихме повече за тази ловна дестинация.
Островът е разположен на 2000км югоизточно от Африканският континент и има площ от 1865 квадратни километра. Крайбрежната ивица, отделяща гъсторастящите субекваториални гори от морето се простира на 330км. Тайната за притегателната сила за любителите на лова не бяха перфектните възможности за лов и риболов едновременно. Тайната бе, че тук по ирония на съдбата островът бе станал втора родина на един от най-редките видове елени – Ява (Cervus timorensig Rusa). Историята която научих от Лионел бе, че преди 375 години датският губернатор на острова докарал за собствения си малък парк няколко елена от остров Ява. Няколко години по-късно в следствие на опустошителен ураган дошъл от Индийския океан оградите на имението били разрушени и всички животни избягали в гъстите гори на острова. Явно елените наистина се чувствали перфектно в биосферата на острова, защото през 1989 година популацията станала достатъчна да се започне реимпортиране на екземпляри обратно на острова Ява. От тогава досега специалното отношение към това красиво животно е довело до явяването на бял свят на изключително големи и ценни трофеи на т.нар. елен Руса .И това бе мястото, от където произлизаха почти всички големи трофеи през последните десетина години. От тази гледна точка това бе наистина едно уникално място за заснемането на някой от епизодите на ловното телевизионно предаване на Арчи, още повече, че Лионел се кълнеше че е видял трофеен екземпляр, който можеше да е следващият световен рекорд от вида. Още тогава през 2012 година подготвихме набързо това пътуване и целия екип бе готов да предприеме дългия презокеански полет, но както се случва често в ловната практика, Лионел ни предупреди, че е изгубил от полезрението си този екземпляр. Така това ловно пътешествие бе спряно за неопределено време… досега!
Не бяхме получавали известия от Лионел повече от 2 години до преди около 3 месеца. Французина с трепетно вълнение изпълнило писмото му ни уведомяваше че трофейния екземпляр на Руса отново се е появил в ловната му територия. Привлечен от многобройните стада женски елени обгрижвани от ловното стопанство животното бе последвало инстинкта си за създаване на поколение и се беше намесило в битките на местните мъжкари за надмощие през започващия брачен сезон. Новината, че това животно отново се е появило и възможността да снимаме биещите се елени по време на брачния сезон ни накара скоропостижно да се съберем и да опитаме късмета си в лова на острова. Любезните домакини ни настаниха в 5 звезден хотел на брега на Индийския океан. Няма да ви отегчавам с подробности за безкрайните изкушения, които можеха да ни отвлекат от основната ни цел – ловът. Само ще ви спомена че хотелът изграден в неоколониален стил изпълнен с удобства и развлечения бе съставен от малки двуетажни постройки пръснати на няколко хектара на самия бряг на лазурния крайбрежен плаж, защитен от големите океански вълни от крайбрежния риф. Още с пристигането ни около 11 часа на острова бяхме готови да започнем лова, но Арчи трябваше да пристигне по-късно на същия ден. Двамата със Сани взехме камерите си и помолихме Лионел набързо да ни разведе из ловната територия. Този първи досег с природните дадености на острова ни разкри и основното препитание на местните жители. Покрай пътя за ловните райони в които щяхме да ловуваме се простираха безкрайни полета от захарна тръстика. Високите повече от 2 метра и на пръв поглед хаотично сплетени в непроходима маса растения бяха перфектното укритие за многобройни стада диви прасета, зайци и фазани.
След като оставихме зад гърба си полетата от захарна тръстика и започнахме да изкачваме с джипа по едно тревисто възвишение зад нас се откри удивителна гледка. Най-отпред бяха гъсто обраслите крайбрежни зони а в далечината лазурното море се сливаше със синьото небе . Гледката беше пленителна и единствената причина да откъснем обективите си от нея беше, че пред нас в падината между два хълма видяхме многобройните елени. Какво се случи през следващите два часа е трудно да ви опиша с думи. Стада от по 30 – 50 животни бяха пръснати навсякъде докъдето ни стигаше погледа. Биещи се и ревящи мъжкари, подплашени женски, с две думи животните бяха изцяло погълнати от разгарящия се огън на любовната игра. Отказвам да опиша многообразието и красотата на бойните сцени защото сами ще го видите, когато и третия сезон на „Перфектното попадение“ излезе. И така след дучасова непрестанна работа с камерите все още не бяхме се наситили на уникалната възможност да се потопим в непосредствената близост на тези красиви животни, но времето за пристигането на Арчи приближаваше и заедно с Лионел отидохме до летището за да го посрещнем. След радушните прегръдки с които нашият приятел ни посрещна се отправихме към хотела на брега на океана, където щяхме да се настаним.
На другата сутри още в 6 часа пременени в пълно ловно снаряжение ние двамата със Сани с новите си 4К камери и Арчи с новия си лък вече пътувахме към ловните територии. Лионел искаше да направим обход с джипа докъдето беше възможно да се стигне с кола и ако видим големия екземпляр да се опитаме да го издебнем на ход. Предварителната работа извършена от Лионел по време на разузнавателните му ежедневни излети му даваше увереността, че лесно ще локализира Сарецът, както го кръстихме. Това име доста му подхождаше защото освен необикновенните трофейни качества, с които свързвахме рогата му броят на годините, които бе прекарал сред дивата природа на острова бяхя достойни за името му. Въпреки че Лионел бе почти сигурен, че ще го открие на едно от свадбовищата, ловният ни водач остана разочарован от факта, че не успя да го локализира. Видяхме десетки други мъжкари, които имаха според нас необикновенни трофейни качества, но Лионел бе категоричен, че търсеният от нас трофеен екземпляр не е сред биещите се за надмощие елени. Прекарахме повече от 4 часа в оглеждане на ловната територия и най-посещаваните свадбовища. Заснехме десетки битки на разярените мъжкари но не можехме да открием точно този, който ни интересуваше най-много. Този ден стрелите на Арчи нямаше да се обагрят в кръвта на трофейното животно. Възможността елена отново да бе изчезнал в непроходимите джунгли на острова ни накара да си легнем разочаровани и обезкуражени от неуспеха си. На другият ден всичко се повтори. Многочасовите преходи с джипа по ловната територия и непрестанното оглеждане на свадбовищата не дадоха очаквания резултат. Все едно, че Старецът беше изчезнал вдън гора. Лионел в опит да си обясни странното му отсъствие предположи, че е бил ранен в битка с някой от по-младите си опоненти и сега се криеше сред непроходимите джунгли на острова. Не беше рядкост някой елен да не преживее битките за вниманието на женските но защо трябваше да се случи точно сега и точно на него. И този ден измина в безкрайно лутане по ловната територия.
Ние със Сани нямаше как да се оплачем защото по време на изследването на свадбовищата успяхме да се промъкнем и да снимаме обезумелите елени от доста близко разстояние. Покрити със суха слама рогачите бяха доста комична гледка, особено когато някои от тях толкова се бяха престарали , че не виждаха нищо около себе си от своеобразните гнезда образували се на главите им. След края на поредния безуспешен ден решихме, че това е защото още не бяхме опитали местната бира и за да разчупим този кърък спряхме с французина на едно от местните крайпътни кафенета. Заведението не бе нищо особено, просто място, където местните отрудени хора идваха да отдъхнат от ежеднивните си проблеми. Настанихме се под един навес точно край пътя и с наслада отпивахме студеното пиво под оглушителния рев на преминаващите край нас автомобили. На дървото точно до масата ни кацнаха няколко прилепа. Тези птици или по скоро млекопитаещи бяха защитени от законите на острова. Големи колкото домашна котка и на вид доста страховити всъщност те бяха едни от най-беззащитните създания на острова. Лионел ни разказа за необикновенната съдба на ендемичните създания на острова. Докато плодните прилепи бяха извадили късмет и закона ги бе опазил от изчезване не можеше да се каже същото и за птицата Додо. За нея е известно, че е била тромава и наивна – опитвала да се запознае с изгладнелите холандски моряци, а те с удоволствие я напъхвали в тенджерите си. И така докато не останал нито един екземпляр на острова. Това е всъщност първият случай на унищожаването на цял един вид от лицето на земята единствено поради лакомията на неграмотните колониални поселения на острова. Както и да е, бирата е универсалното средство да забравиш временните си неуспехи. Така направихме и с неуспеха си досега, след втората бира забравихме и за изчезналата птица Додо и за липсващия Старец и бяхме окрилени от възможността да ловуваме на това прекрасно място. Решихме, че на другия ден ако не открием стареца ще се постараем да намерим неговия „заместник“.
Рано на другата сутрин Лионел ни съобщи, че ще се опита за последен път да открие Стареца на едно специално място в джунглата край реката просичаща хълмовете на ловната територия. Нямахме търпение да последваме ловния си водач в гъсто обраслите с палми и бъмбук джунгли. Скоро разбрахме, че това не е толкова просто. Първо се наложи да се спуснем по почти отвесния речен склон край един тридесет метров водопад, напълно скрит от бамбуковите стебла растящи почти навсякъде креай реката. Когато казвам бамбукови стебла имам впредвид двадесет метрови бъмбукови разстения дебели поне по 50 – 60 сантиметра в диаметър. За сравнение ще ви дам пример, че уличното осветление в София е с диаметъра точно на тези бамбукови растения. Когато стигнахме речното корито и се наложи да се събуем за да преминем през бързеите логично попитахме Лионел защо мисли, че старецът може да се е скрил тук. Отговорът беше колкото логичен толкова и неочакван. Оказа се, че повечето от ранените при дуелите в сватбените битки мъжкари идваха тук за да намерят покой и да се излекуват или за да умрат. Преминахме реката и последвахме речното корито на извесно разстояние надолу по течението на реката. Придвижвахме се бавно и внимателно сред високите дървета. Светлината трудно се прокрадваше през кичестите им клони и затова по земята почти не бяха останали растения. Не открихме и следа от търсеното животно. Време беше да открием заместник на Стареца. Ако се бе преместил в основните горски масиви започващи в края на ловната територия, нямаше да го видим повече никога. И така започвахме нашият лов отначало. Отне ни половин час за да се измъкнем от джунглата и още толкова за да се изкачим на едно възвишение за да огледаме за биещите се елени. Късмета ни се усмихна и този път съзряхме в една долчинка под нас екземпляр, който според нас беше достатъчно голям и възрастен за да може да замести търсения безуспешно трофеен екземпляр. Лионел провери вятъра и поклати отрицателно глава. Не можехме да се спуснем направо към мястото защото вятъра идваше точно от нашата посока. Налагаше се да направим дълъг обход и да идебнем животните в гръб. Тъй като видимостта от тази ни позиция беше перфектна се разбрахме със Сани тя да остане тук и да заснеме от хълма нашия опит да се прокраднем към стадото. Разделихме се и заслизахме по диагонал по стръмния склон. Спускането не беше никак леко и на няколко пъти се спирахме от стремглавия шус по хлъзгавата почва благодарение на изпречилите се пред нас дървета по склона. Падахме и ставахме но всичко се размина без сериозни наранявания. Когато достигнахме до реката Лионел ни даде знак да продължим много внимателно. Бе дочул гърления рев на елен от другата страна на стръмния речен скат. Той присви устни и с помоща на самоделна свирка издаде звук досущ като на разгонен мъжкар. Седяхме неподвижно и се ослушвахме. Звукът от гърление рев откъм отсрещния скат ни изненада. Елена сигурно беше на не повече от 20 метра зад билото. Ловния водач ни даде знак и всички бързо и внимателно без да създаваме излишен шум се насочихме към високия бряг.
Елена явно беше се подвел от измамния зов на професионалния ловец и бавно се приближаваше към нас. Когато се изкачихме по стръмния скат елена вече бе на не повече от 10 метра от нас. Лионел и Арчи с готов за стрелба лък бавно се изправиха за да видят ревящото животно. Вълнението изписано по лицата на двамата бързо бе заменено от разочарование. Явно животното не беше достатъчно възрастно за отстрел. Лионел даде знак и всички се спуснахме обратно край реката. Продължихме внимателно по речното корито в посоката в която бе търсеното стадо. Лионел вървеше на 10-тина метра напред и по поведението му разбрахме че е открил стадото. С безшумни знаци той ни даде наставления да се приведем плътно до земята и да го доближим. От неговата позиция се откриваше чудесна гледка към стадото скрило се в сенките на дърветата край реката. Въпреки безшумното ни и почти невидимо появяване една от женските бе забелязала нещо и сега се изправи на крака за да огледа по добре терена. Погледа и беше отправен точно в нашата посока и всеки момент очаквахме да чуем тревожния писък на кошутата и да се простим с възможността да издебнем стадото. Вече бяхме претръпнали от идеята за неуспеха, когато Лионел започна да се държи меко казано страннно. Както беше приклекнал той свали маскировъчните ръкавици от ръцете си. Вдигна длани и ги доближи до ушите си сякаш за да се предпази от очакваното пронизително изсвирване на кошутата. След което за наше най-голямо изумление започна да върти дланите си в китката имитирайки движенията, които женската правеше на отсрещната страна на поляната. Имитацията на силуета на ушите на кошутата явно даде резултат, защото нервното животно не само, че не подаде сигнал за тревога към стадото налягало на поляната покрай нея ами и се отпусна обратно на мястото си и полегна в сенките. Виждал съм много интерпретации на издебване с помоща на обекти пресъздаващи силуета на някое животно но такова нещо виждахме за първи път. Двамата с Арчи гледахме в захлас резултата от играта на опитния ни професионелин ловец и почти бяхме забравили защо сме тук. Лионел привлече вниманието ни със знаци и ни показа екземпляра за който бяхме дошли. За жалост елена изпаднал в транса на брачния зов се придвижваше в най-отдалечената част на поляната. Разстоянието бе около 80 метра. Изстрел от такова разстояние не беше нещо, което опитния ловец да не беше правил но по-важното бе, че точно пред нас на половината дистанция имаше налягали женски, които със сигурност щяха да забележат характерното отсечено движение при опъването на лъка. Лионел ни даде знак и бавно се оттеглихме към коритото на реката. Промъквахме се ниско приведени и се надявахме да няма някое животно което точно сега да се е спуснало за водопой. Късмета бе на наша страна.
Преминахме около стотина метра прикрити от големите обли камъни по коритото на реката. Прикриваха ни и гъстите храсти по скосения бряг. Сега би трябвало да сме се изравнили с позицията на големия мъжкар ревящ на поляната над нас. Бързо изкачихме почти отвесния 4 метров скат и главите ни се подадоха над ръба. Лионел пръв видя елена и го показа на Арчи. Ловеца без повече да се бави бавно се изправи на ръба на ската опитвайки са да се закрепи в неудобната позиция. Елена бе зает да влачи рогата си по тревата. В стремежа си да привлече женските той се опитваше да събере колкото се може повече слама на рогата си. След секунда Арчи бе готов с опъната тетива и очакваше животното да спре да размахва рога по тревата. Моментът настъпи точно, когато възрастното животно се изправи с развяващ се сноп слама на рогата. Стрелата изсвистя във въздуха за стотна от секундата и изчезна в тялото на елена с приглушен удар. Елена подскочи като ужилен от точното попадение и побягна нагоре по склона точно срещу скритата на хълма Сани. Нямах никаква представа дали тя е успяла да заснеме този момент, защото нашето присъствие до последния момент бе прикрито от гъстата растителност край реката. След минути Узнах от нея, че бе успяла да занеме абсолютно цялата сцена дори ни показа къде раненото животно бе останало без сили и бе паднало бездиханно на тревата. Радостта ни бе голяма, защото когато открихме елена Лионел огледа трофея и ни съобщи, че това животно е новият световен рекорд за елен руса отстреляна с лък. Бяхме безкрайно щастливи защото бяхме успели не само да доведем до успешен край този екзотичен лов, но го бяхме направили достойно за приключенията, които досега бяха включени в телевизионната поредица „Перфектното попадение“. Сани бе организирала този лов от името на „Сафари Сийзън“ и това щеше да е 8-мият световен рекорд постигнат с нейна помощ. Надали в световен мащаб има и 2-ма ловни организатори, които да могат да се похвалят със същия успех. Освен многобройните поводи за почерпка бе и информацията, която Арчи скромно ни сподели, а това бе, че всъщност този елен е 100 тният световен рекорд, който ловецът поваля със своя лък и стрели. Знам , че не можете да прецените какво означава това. Нека просто да кажем, че следващия ловец с много световни рекорди е направил най-много 10 и предвид усвояването на хабитатите на дивите животни от хората това постижение никога от никого няма да бъде повторено. След успешния завършек на това ловно приключение може би си мислите че ловът ни на екзотичния остров Мавриций е приключил ?…Не, не е ! При това дори не бе започнал. В следващите няколко дни съдбата ни направи невероятен подарък, какъвто дори не бяхме и очаквали, но за това ще прочетете в следващия брой на „Лов и куче“. Тогава ще ви разкажа и за ловът на прасета и фазани на ход с лък. Лов на гонки за елени и лов на дребен дивеч и пернати на острова. Ще ви споделим и за риболовната слука на ловеца в опита му да плува с делфините в залива и да хване мерлин на въдица. Ще ви го покажем и как язди огромна костенурка. Не пропускайте следващия брой за да разберете дали Арчи ще успее все пак да открие Стареца и да подобри собствения си световен рекорд. А дотогава здраве и наслука !
Автор на текста : Сани Дончева и Владимир Дончев
Автор на снимките : Сани Дончева и Владимир Дончев
